Foreign Policy: «Не се доверявайте на гринго» — залагайки на Гуайдо, Вашингтон силно рискува
Свят | 04.02.2019, /Поглед.инфо/ Превод: М.Желязкова
Малко неща могат да компрометират политическия лидер в Латинска Америка повече от подкрепата на САЩ - хората в региона си спомнят историята твърде добре и не вярват на Вашингтон, пише политическият анализатор Линдзи О'Рурк във Foreign Policy. Така, обединявайки усилията си в името на промяна на режима, и лидерът на венецуелската опозиция, и Америка поемат значителен риск, който може да се превърне в поредния сложен конфликт.
Някога Венецуела беше една от най-старите латиноамерикански демокрации, но годините на неефективно икономическо управление, корупцията и нарастващите авторитарни апетити на президента Николас Мадуро вкараха страната в криза, пише политическият анализатор в Бостънския колеж Линдзи О'Рурк в статията си за Foreign Policy.
Днес венецуелският боливар, националната валута, почти напълно се обезцени, миналата година хиперинфлацията възлезе на 1,300,000%. Гладът се разпространява в цялата страна. Тези, които още можеха, избягаха в съседни държави. И поради вълната от мигранти в няколко латиноамерикански страни започна хуманитарна криза. На 23 януари американският президент Доналд Тръмп заяви, че ако Мадуро реши да използва сила за потушаване на протестите, тогава Вашингтон, подкрепяйки опозицията, ще разгледа "всички възможни варианти" в отговор.
Но авторът на статията предупреждава: перспективите за смяна на режима във Венецуела, особено по инициатива на САЩ, изглеждат доста рисковани. Въпреки факта, че повече от 20 страни следват примера на Вашингтон и признават лидера на венецуелската опозиция Хуан Гуайдо за временен президент, протестиращите трябва да внимават.
Както съобщиха някои медии, преди да се обяви за президент, Гуайдо координира действията си със САЩ. Това уж е част от плана на Вашингтон и неговите "съюзници в Латинска Америка", чиято цел е да свали Мадуро. Изглежда, че администрацията на Доналд Тръмп от известно време се движи към смяна на режима в Каракас. През август 2017 г. президентът се позова на „военния вариант“ във връзка с Венецуела. И през 2018 г. вестниците пишат, че сегашната администрация се е срещала с недоволни военни лидери на страната, за подготовка за потенциален преврат. И въпреки че Вашингтон най-накрая реши да не подкрепя заговорниците, Мадуро все още си го спомня и обвинява Венецуела във всички политически злини, пише анализаторът.
И тук, според О'Рурк, явно се проследява опасността от твърде неясните изрази на администрацията на Тръмп по отношение на политиката на смяна на режима. Може би Вашингтон я смята за единствения правилен отговор на хуманитарната криза във Венецуела, но поради противоречивите изявления на президента, много хора в региона се съмняват в добрите намерения на САЩ.
Миналата седмица Мадуро предупреди венецуелците: "Не се доверявайте на гринго". И не е за учудване, че латиноамериканците едва ли са забравили американската „дипломация на канонерките“ в началото на 20-ти век, когато с помощта на военните кораби на САЩ те завладяха контрола над по-голямата част от региона.
Ако се обърнем към самата политика на смяна на режима, тогава, както ясно показва историята, тя почти никога не е завършвала с успех за страната, която е бивала нейната цел, напомня анализаторът. В крайна сметка, държавата, в която открито или тайно е била свалена неугодната на САЩ власт, най-вероятно ще бъде изправена пред гражданска война.
И все пак, колкото и да е неефективна политиката на смяна на режима, САЩ все още упорито прибягват към нея. Едва след края на Втората световна война, вместо канонерките, Америка окончателно премина към тайни действия, които успешно тестваха в 10 латиноамерикански страни. Дори предшественикът на Мадуро Уго Чавес, на когото също му се наложи да се сблъска с преврат (наистина неуспешен), беше сигурен, че това е дело на американците (документите, разсекретени днес, според автора, не потвърждават тази версия).
Във всеки случай е ясно, че венецуелците са подозрителни към САЩ. Следователно признаването на лидерството на Гуайдо от администрацията на Тръмп е „нож с две остриета“. От една страна, това може да увеличи авторитета на опозиционера в очите на американските съюзници, но от друга страна, венецуелците сами могат да решат, че именно с ръцете на Гуайдо Вашингтон е решил да се намеси в работите на страната.
Освен това, както отбелязва О'Рурк, признаването на лидера на опозицията почти нищо не променя в общата картина. Това, че САЩ искат свалянето на Мадуро, е добре известен факт. Така че тяхната подкрепа за Гуайдо е малко вероятно да провокира значителна промяна в подреждането на вътрешните сили, установени във Венецуела. Подобна е ситуацията и на международната арена, където Мадуро има своите поддръжници, главно в лицето на Русия и Китай.
За да потвърдим, че американската подкрепа за опозицията на друга държава рядко свършва с нещо добро, дори не трябва да ходим далеч за примери. Достатъчно е да припомним Либия или Сирия. В случая с Венецуела Гуайдо заяви, че се нуждае от подкрепата на три групи: народа, международната общност и армията. От всичките три, може би най-важната е подкрепата на армията, но за съжаление за опозиционера, тя е най-трудната за постигане, разсъждава политологът.
Високопоставените военачалници чувстват, че позициите им са тясно свързани с действащото правителство - те са прекалено навътре в съществуващата система и при новите власти някой може да бъде заплашен с обвинения в корупция, нарушения на правата на човека и трафик на наркотици. И въпреки че обикновените военнослужещи са по-склонни да симпатизират на Гуайдо, при цялото им желание е много трудно да се координират.
Днес администрацията на Тръмп рискува: ако режимът на Мадуро падне и демокрацията се възцари в страната, отношенията с Каракас ще се подобрят и Вашингтон може да се гордее със себе си. Но ако Мадуро остане на власт, той може да обвинява Вашингтон в причастност към държавния преврат. Действащият венецуелски президент в този случай ще спечели идеологическа победа над Америка и ще може с пълно право да нарича Гуайдо "политическата марионетка" на САЩ.
Най-лошият вариант на развитие на събитията: на Вашингтон ще му се наложи лично да се намеси в случващото се във Венецуела, за да унищожи режима на Мадуро. А това заплашва с катастрофа. Малко хора във Венецуела са готови да се примирят с чуждестранна намеса, особено от страна на САЩ.
Ръководителят на комисията по външните работи на мексиканския сенат Хектор Васконселос много точно отбеляза: „Нищо няма да ни накара да се усъмним в легитимността на Хуан Гуайдо повече от подкрепата, която му оказват САЩ. Ние сме в Латинска Америка и Белият дом трябва да разбира това. ... Научете историята".
Интересен анализ и виждане откъм "другата страна".
Те май си знаят стоката хората, но уви и те са принудени да се гънат под статуквото.
