В този ред на мисли:
Родител 1 към Родител 2:
- Нещото иска да яде.
Ъъъъ, още едно остаряло понятие: майка кърмилница, да?
Я да посегна на класиката:
"В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, родителю, среща, люби.
Ти люлката ми си люляло
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяло
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растяло съм,
наяквало под грижи мили,
от твойта реч и взор черпало съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти дважди ми родител беше!"
Щом може да се редактира "Том Сойер", щом може да се подменя "Пипи Дългото Чорапче", нашата класика да не е по-долна?!
При Ботев запецнах обаче, там освен първите двама родители има сестри и братя, пък те ако не са се определили, как ще им викам! Помагайте, братя и сестри (фигуративно казано, да не изброявам 173-те джендъра, че ще стане дълъг постът!), да наместим кокалите на класиката!