Най-успешните финансови операции на Венецуела не се правят на Wall Street, а в местата в южните части на страната, богати на злато, пише в свой анализ Ройтрес.
С разпадането на икономиката на страната около 300 хил. златотърсачи обикалят джунглата, за да изкарат прехраната си, добивайки злато от импровизирани мини. Техните кирки и лопати са добре дошла подкрепа за лявото правителство на президента Николас Мадуро. От 2016 г. насам неговата администрация е закупила 17 тона от ценния метал на стойност 650 млн. долара от така наречените майстори миньори според най-новите данни на централната банка на страната.
Платени с почти нищо не струващите банкноти на Венецуела, тези миньори реално дават възможност на правителството да се сдобива с така необходимия внос на храни и хигиенни продукти. Именно тази търговия със злато привлече вниманието на международните пазари. И то при положение, че САЩ използват санкции и различни заплахи, за да попречат на Мадуро да използва златото на страната, за да си осигурява платежоспособност.
Администрацията на Тръмп оказва натиск върху Обединеното кралство да не освобождава 1,2 млрд. долара от златните резерви, които Венецуела държи в Английската централна банка. Официални представители на американската администрация пък наскоро критикуваха остро инвестиционната фирма Noor Capital от Абу Даби, която на 21 януари е купила 3 тона злато от централната банка на Венецуела.
Всички знаят, че Мадуро използва злато, но не и как точно успяваЗа да разбере как точно работи този процес Ройтерс проследява пътя на златото на Венецуела от мръсните мини в джунглата, през централната банка на страната в столицата Каракас до износителите на храни в чужбина като разговаря с над 30 души, сред които миньори, посредници, търговци, дипломати и държавни служители. Почти всички от тях са поискали да останат анонимни, защото не са били упълномощени да говорят публично или защото се страхуват от възмездие от страна на венецуелските и американските власти.
Венецуела продава по-голямата част от златото си на турските рафинерии, като след това използва част от приходите за закупуване на потребителски стоки от страната. Така търговията между Турция и Венецуела е нараснала 8 пъти през миналата година.
Доставките на злато до Турция през миналата година са достигнали до обеми, равнящи се на 900 млн. долара според данни на турското правителство и търговски доклади.
Според двама различна източника Венецуелската централна банка продава златната си продукция директно на турските рафинерии. А постъпленията отиват във Венецуелската държавна банка за развитие Bandes за закупуване на турски потребителски стоки.
Дори критиците на Мадуро признават, че той използва добър трик от алхимията като компенсира миньорите с обезценените от инфлацията боливари и в замяна получава ценен метал. Явно Николас Мадуро е намерил начин да превърне сламата в злато.
https://www.investor.bg/na-fokus/441/a/kak-venecuela-prevryshta-bezpoleznite-si-banknoti-v-zlato-276867/