Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Ноември 25, 2024, 06:10:40

Автор Тема: ...из пресата - "Ползата от мразенето", автор Петър Маринков  (Прочетена 13516 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
Поколебах се дали да не го пусна при "клишетата", отказах се.
Приятно четене на този спорен, на места претенциозен текст.

Ползата от мразенето
вторник, 02 Април 2019


Петър Маринков                         

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и словото бе Бог.
Как ще звучат тия първи изречения на Святото Евангелие според Йоан, ако вместо слово сложим думата език. Езикът бе Бог. И езикът на животните ли? Святият Дух слиза при апостолите и те проговарят на всички земни езици, единствено за да разнасят Святата истина сред народите чрез Божиeто Слово.
Обратно на онова, което се случва при строежа на прословутата кула. Целта е различна, но смисълът е един и същ; езикът е само средство. Той може да е богат, красив, звучен, груб, нечленоразделен, но не и жесток, добър, зъл или мразещ.

Да вземем например изречението; "Ще те изям." То може да говори за обич, но и за омраза, особено ако се прибави "с парцалите", може да е и лишено от всякаква омраза откровение, ако е изречено от някой канибал и т.н. Езикът е хастарът, върху който се изпипва словото. Няма и не може да има "език на омразата". Ако има, значи има и народ, който не знае друго, освен да мрази. Има hate Speech, защо тогава the language of hatred? Едва ли е недомислица, макар че е точно това.

Клишетата са фундаментът

на масовото говорене, а то в голямата си част е политическо. Понятието "език на омразата" санкционира в най-широк смисъл говоренето включително бръщолевенето. Тълпата, крещяща "оставка", "мафия", не е изключено и "педерасти", без всякакво съмнение изразява ненавист, че и нещо повече.
       Езикът е брутален, но със същите думи в същия строй, подвиквани обаче иронично и артистично, придружени със съответна сценография, едва ли биха приети като израз на омраза. Те могат да изразяват освен ирония, още погнуса, презрение, дори съжаление. Докато речите, словата, които се чуват в такива случаи, ангажират оратора не с езика, който е използвал, а с вложения смисъл. Той би подлежал на санкция, езикът - само на коментар.

До неотдавна просто се казваше: мери си думите; Още по-отдавна: срамота е, грехота е.  А в още по-далечното минало: имай страх от Бога, почитай царя.

От едната крайна точка махалото сега е в другата. Нищо не е срамно и греховно, следователно няма причина да има страх от когото и да било, още по-малко почит. Бог е Свободата, в най-широк смисъл, дотолкова, че в нейно име човечеството е готово да се взриви, приказвайки всичко, каквото му дойде на устата. Говоренето е свобода, свободата е говорене. Какво може да поддържа подобно перпетуум мобиле? Най-вече теми, по които всички могат да говорят. Те обаче не са много и повечето са на изчерпване. Налага се да се извадят онези старозаветни, по които има категорично произнасяне. Хилядолетия не са подлежали на коментар и присъдата за всяко отклонение е била смърт. Обърнати с хастара навън, в съзвучие с политическата злоба на деня, те небивало поляризират обществата. Законът би могъл да внесе някакъв ред във вербалната безотговорност, но кой бог би позволил да бъде санкциониран

Който люби Свободата, люби нас. Перифразата е прозрачна. А "нас" естествено са "помазаниците" на деня. Омразата е чувство и неговият контрол е обратно пропорционален на мисленето. Светът по ред причини прогресивно оглупява. Полето на чувствата расте, за сметка на разсъдъка. Колкото повече се вменява омраза, толкова повече ще расте хабитатът  на Сатаната, за да не вземат да се обикнат враговете. Езикът на тълпата - мизерен, клиширан, нечленоразделен, заглушава и маргинализира словото. Къде при подобна какофония може да се чуят и прочетат автентични протест, погнуса, отчаяние? Само в някои изстрадани, незаразени от световната  пандемия от логорея слова. За тях е съчинено  понятието "език на омразата". Омразата е другото лице на любовта. Това са двата полюса, които поставят на изпитание душевното равновесие. При здрав разум, разбира се. И вяра в Спасението. Докато глупостта няма антипод. Какво поставя тя на изпитание? Кое е другото й лице. Би трябвало да е мъдростта, но не е. Глупостта, за разлика от мъдростта, може да е пригодна, нагодлива, изгодна, конюнктурна и поради това заразителна. Все по-често се наблюдава безспорно интелигентни хора да отстояват с всичката убедителност, на която са способни, формени глупости. За подобни ситуации мъдрите разполагат с езоповски език, но предпочитат да си мълчат, защото има и "политическа коректност", а тя е дотолкова чувствителна, че за нея няма  безобиден език. И докато глупостта пълзи като плесен по земното кълбо, в душните й пазви "омраза" и "коректнос" мътят нова диктатура с пищно оперение и непозната стръв. [/b]

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил
Има hate Speech, защо тогава the language of hatred? Едва ли е недомислица, макар че е точно това.

Да, точно това е и не е никаква недомислица. Защото в езика има винаги начин да се изрази една мисъл или просто "нещо" с различни изразни средства.  :ive_got_it-1379:

Обратно на онова, което се случва при строежа на прословутата кула. Целта е различна, но смисълът е един и същ; езикът е само средство. Той може да е богат, красив, звучен, груб, нечленоразделен, но не и жесток, добър, зъл или мразещ.

Напротив, може да бъде всякакъв. Например неправомерен, незаконосъобразен, нерегламентиран, жесток, зъл или даже /на английски/ STRONG – така, както го срещнах наскоро тук като цитат от Туитър на член на британския кабинет /заимствам от Рекиджа в темата „Брекзит”/:

Quote (selected)
And using very strong language, this Cabinet Minister said:

'Fuck knows. I am past caring. It is like the living dead in here.'
:bigok:
« Последна редакция: Април 02, 2019, 19:18:38 от Джиджи »

Неактивен onzi

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7910
    • Профил
ха, току-що го прочетох, докато си правех обедния преглед на печата. гледам, че /вероятно нарочно/ не си пуснал линк.

струва ми се недовършено, но то пък са зачекнати толкова теми, че няма как на ограничена площ да се обхванат всичките.

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
ха, току-що го прочетох, докато си правех обедния преглед на печата. гледам, че /вероятно нарочно/ не си пуснал линк.

струва ми се недовършено, но то пък са зачекнати толкова теми, че няма как на ограничена площ да се обхванат всичките.
...онци, недогледах - публикувано е във в. "Дума". Мигар и ти като мен четеш този недооценен вестник?

Неактивен onzi

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7910
    • Профил
да, почнах преди поне година да го чета редовно, забелязах там няколко читави статии на здравна тематика и така. аида паникян знае за какво пише.

Пешо

  • Гост
Снимката на автора говори много.

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил
Quote (selected)
Говоренето е свобода, свободата е говорене. Какво може да поддържа подобно перпетуум мобиле? Най-вече теми, по които всички могат да говорят. Те обаче не са много и повечето са на изчерпване.

Налага се да се извадят онези старозаветни, по които има категорично произнасяне. Хилядолетия не са подлежали на коментар и присъдата за всяко отклонение е била смърт.
:way_to_go-1308:

Но тук май се налага да се намеся поради неточност на изказа:

Quote (selected)
[Обаче днес], обърнати с хастара навън, в съзвучие с политическата злоба на деня, те небивало поляризират обществата.

А следното бих нарекла не само претенциозност, но и пълна глупост:

Quote (selected)
Законът би могъл да внесе някакъв ред във вербалната безотговорност, но кой бог би позволил да бъде санкциониран.
  :blurry_drunk-2127:
« Последна редакция: Април 02, 2019, 22:11:57 от Джиджи »