Българските работодатели трябва да приемат факта, че в условията на пазарна икономика трудът също е стока. И като всички други стоки тя се продава там, където за нея се плаща най-добре.
Българските работодатели трябва да приемат факта, че времето, в което основното им конкурентно предимство бе ниската цена на труда, вече отмина. Подобно изявление към тях отправи наскоро не друг, а самият финансов министър Владислав Горанов. А той не е известен с прекалената си любов към широките народни маси.
Българските работодатели трябва да осъзнаят, че работните места сами по себе си не създават брутен вътрешен продукт. Той се създава от работниците, които заемат тези работни места. Незаето работно място означава, че такова работно място на практика не съществува.
Българските работодатели трябва да спрат да се държат като изедници и да зарежат манталитета си на робовладелци. В една от последните си публични изяви един от тях заяви, че синдикатите са вредни. Друг обаче го допълни, че ако решат, и те могат да изкарат 20 хил. работници на протест. В нормалните държави протестите са синдикална, а не бизнес дейност. Подобно отношение в Европа през XXI в. от работодател към неговите работници е недопустимо. Времената се промениха, а работодателите в България отказват да се променят заедно с тях.
Под всичко това бих се подписал. Две трети от изложеното по-горе са буквални цитати на мои тези, изразени във форума, но и извън него.
Но не съм съгласен, че става дума за социалистическа революция.
Революцията е стъпало по-назад. Буржоазно-демократична е. Защото, уви, обликът на българския "капиталист" е феодален. В най-добрия случай. Щото авторът ги нарича "робовладелци", а това ни връща и по-назад във вековете.
Мисля, че анализът, в тази му част на Вацев е по-точен.
https://bultimes.bg/valentin-vatsev-bulgariya-ima-nujda-ot-burjoazno-demokratichna-revolyutsiya/Прочее, парадоксът идва от това, че в борбата си с бедността и неравенството, българските социалисти по същество застават в защита на пазарнта икономика и на свободния пазар. Пазар свободен от деформиращия пазарните отношения и свободната конкуренция натиск на олигархичната част от капитала. Нито Щиглиц, нито Кругман, нито Пикети, нито Уилкинсън и Пикет са социалисти и, опазил ги бог, комунисти. Но и техният анализ води към това. Капитализмът е зинал лакома паст да изяде себе си. И понеже това извратено себепояждане си има много ясни негативни последици за цялото общество, една от възможните реакции, която не бива да изключим, дори и от съображения на пълнота на анализа, е да скокнем бърже-бърже от буржоазно-демократичната, каквато тя е, към социалистическата, каквато би могла да бъде, революция. С ревизия на отношението си към основния фактор и критерий - собствеността. Както е и по теория, класическата.
Общо взето, с период два-три цикъла на Кондратиев, на европееца му идат такива пакостливи мисли. И започва да реже глави. Ама буквално ги реже. За начало - коронованите. Кръглоглавите препасват червените пояси и се почва.
