из пресата: Банкерь - Дебатът за нова, модерна парична политика се събуди

[фелдкурат Ото Катц]

...да видим... преди време подхвърлих нещо по въпроса ...
Лиле?

Доктрината ММТ разбуни духовете
Дебатът за нова, модерна парична политика се събуди

Централните банки изчерпват арсенала си от инструменти на паричната  си политика и искат или не,  ще трябва да ги заменят с нов вид модерна монетарна теория (ММТ). Това  сподели в профила си в LinkedIn инвеститорът - милиардер Рей Далио. Той е  основател на най-големия хеджингов фонд в света - "Бриджуотър асошиейтс".

В доктрината, известна като ММТ, се твърди, че правителствата ще трябва да управляват икономиките на страните си чрез разходи и данъци вместо да разчитат на независимите централни банки да вършат работата им чрез лихвените проценти.
Далио се опитва да тушира и опасенията за бюджетните дефицити и за публичните дългове с аргумент, че държави като Щатите, които имат собствена валута, не могат да фалират и имат по-голяма възможност да харчат, когато инфлацията е под контрол.

Дебатът за ММТ, който виси във въздуха от десетилетия, експлодира отново през последните месеци. Идеята е критикувана остро от цяла плеада финансисти от "тежка категория" - от Уорън Бъфет до шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл. Но Далио контрира, че паричните стратези нямат особен избор и трябва да променят стратегията. Защото основното предизвикателство пред тях е "да осигурят икономическо благоденствие на по-голямата част от населението когато паричната политика не работи".

Намалението на лихвените проценти или покупката на ценни книжа (процес, известен като quantitive easing) са изчерпали почти напълно способността на централните банки да стимулират стопанствата, посочва Далио. И би следвало да бъдат заменени с монетарна политика от трето поколение, която инвеститорът нарича "МР3". Тя ще включва "координиране на фискалната и на паричната политика".

Далио дава и примери как би могла да работи подобна система. Централните банки могат да печатат пари за директното финансиране на правителствените програми, заобикаляйки необходимостта от продажби на облигации. Те биха могли да купуват недвижими имоти, които впоследствие да се използват за социални нужди. Централните банкери могат и да отписват дълговете на икономиките като ... някаква форма на юбилейно събитие. А при икономически спад биха могли да инжектират кеш директно за публични разходи - идея, позната сред финансистите като "пари от хеликоптер". Далио признава, че съществуват и рискове - подобни политики ще дадат "власт за създаване и разпределяне на пари, кредити и разходи" в ръцете на политиците.

Доктрината ММТ има и сериозни противници. Един от тях е Карл Айкън - бившият специален съветник на президента Доналд Тръмп. Според него, ако бъде въведена, тя би могла да съживи инфлацията, която дори може да из излезе извън контрол. В свое интервю 83-годишният Айкън посочва, че "пари могат да се печатат до известен момент, но след него  това може да се окаже опасно". Защото когато стопанството попадне в инфлационна спирала,  ще е много трудно да излезе от нея и именно там дебне огромната опасност.

Коментарите на Айкън по повод на ММТ подкрепят мнението на легендарния инвеститор Уорън Бъфет, който в началото на годината призна, че не е фен на доктрината, защото тя може да доведе до инфлационна спирала. Критики към модерната монетарна теория отправиха и десетки парични стратези и финансови лидери, между които са и председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл, и изпълнителният директор на МВФ - Кристин Лагард.

Същевременно сред икономистите  расте и подкрепата за идеята , че намалението на щатския бюджетен дефицит не е приоритет във време на ниска инфлация и  ниски лихвени проценти. Бившият главен икономист на МВФ - Оливие Бланшар  смята, че парите могат да се харчат за мерки за опазване на околната среда. А легендарният инвеститор в облигации Бил Грос коментира, че Щатите могат безпроблемно да удвоят дефицита си. Доктрината ММТ има и подкрепата на представителя на демократите в щатския конгрес - Александрия Окасио-Кортес, която вижда в нея начин за финансиране на "Нова зелена сделка".

Американският бюджетен дефицит се разду по време на администрацията на Тръмп, който оряза данъците и качи военните разходи. Прогнозите са недостигът да достигне 1.1 трлн. щ. долара през 2022-а, по сметки на Бюджетната служба към конгреса Това се равнява на 4.7% от БВП в сравнение със средно 2.9% през последните 50 години.


    Очаквайте пълния текст по темата

http://www.banker.bg/pozicii/read/debatut-za-nova-moderna-parichna-politika-se-subudi

[фелдкурат Ото Катц]

...и още нещо около темата, нали са "футуризми", да помечтаем, няма лошо ... Кайле, хади - вече две петилетки си говорим на такава тема ...

Банкеръ Daily
Съвременният капитализъм има нужда от лечение

Двама от най-богатите мъже на Щатите: Реймън "Рей" Далио - основател на един от най-големите хеджингови фондове в света Bridgewater Associates, и Джеймс "Джейми" Даймънд - главен изпълнителен директор на "Джей Пи моргън Чейз", изразиха преди десетина дни емоционални опасения за състоянието на капиталистическата система, от която толкова пълноценно са се възползвали. Даймън анализира в писмо от 50 страници до акционерите си недостатъците на съвременния капитализъм, предложи набор от начини за лечението му и похвали европейската традиция за социална демокрация с всичките й "силни осигурителни мрежи".

Далио бе малко по-кратък, но не по-малко разтревожен в есето си в LinkedIn и предупреди за "някаква форма за революция", ако социалното неравенство не се коригира незабавно.

Подобни послания са доста необичайни за толкова богати хора. Чистото състояние на Далио е оценено на 18.6 млрд. щ. долара от списание "Форбс". Докато Даймън притежава 1.3 млрд. долара, а през миналата година е получил възнаграждение от 31 млн. долара - почти 2600 пъти по-високо от най-ниско платения касиер на "Джей Пи Моргън Чейз". Все пак, двамата мъже заслужават аплодисменти за усилията си да анализират задълбочаващото се заболяване на световната икономика и за потенциалните лекове, като подкрепят горещо по-високите данъци за най-богатите.

В своето есе в LinkedIn Далио подчертава, че съвременният капитализъм не работи успешно за повечето американци и трябва да бъде реформиран. Той излага шокиращи данни за неравенството в Щатите.

Далио разделя икономиката на две основни части - 40% лица с високи доходи и 60% - със скромни постъпления. По негови сметки от десетилетия е налице малък или нулев реален ръст на доходите на мнозинството американци, като трудоспособните от ниската част на скалата (60%) не са получавали реално увеличение на приходите си от 1980-а. Същевременно, през същия период най-успелите 10% са удвоили приходите си, а най-богатият 1% са ги утроили. Лицата от върховите 40% вече са средно 10 пъти по-богати от "бедните" 60% (срещу шест пъти през 1980-а). А състоянието на американците от върховия 1% е по-голямо отколкото на 90% от населението - същата разлика както през 1935-1940-а - период на големи вътрешни и външни конфликти за повечето държави по света. Делът на децата, които печелят повече от родителите си, е паднал от 90% през 1970-а на 50% през 2019-а.

Мнозинството работещи от долната 60-процентова скала са бедни като едва една трета от тях могат да отделят пари в брой или във финансови активи от доходите си. Според последното проучване на Федералния резерв 40% от всичките американци биха заделили с огромни усилия по 400 щ. долара за извънредни нужди.

Най-неприемливо за Далио обаче е, че американската система не полага добри грижи за много деца, като голяма част от тях са бедни, болни физически и психически и зле образовани. Бедността сред подрастващите в Щатите е 17.5% към началото на 2019-а и почти непроменена в сравнение с 2017-а, когато близо 17% от децата са живеели в семейства, които не са успявали да им осигуряват адекватна прехрана заради недостатъчно доходи. По този показател американците се подреждат след Полша, Гърция и Чили. Ефектите на домината от тези условия са скъпи. Ниските доходи, зле финансираните училища и недостатъчната семейна подкрепа за децата водят до слаби резултати от обучението, а те, на свой ред - до ниска производителност и ниски възнаграждения за хората, които се превръщат в икономически товар за обществото.

Далио излага и пътищата за реформиране на съвременния капитализъм.

На първо място, да се обявят неравенствата на доходите и на трудовите възможности за въпрос на националната сигурност, защото никакви промени не могат да се направят, ако не се ангажират хората, които държат лостовете на властта.

На второ място, да се разработят ясни мерки за оценка на успеха. По този начин ще бъде насърчена културата на отчетност до отделните индивиди и те ще са наясно дали са нетни вносители или нетни консуматори за обществото. След което с общи усилия ще бъде направен опит потребителите да се трансформират в нетни сътрудници.

На трето място, да се преразпределят ресурсите, за да се елиминират неравенствата. В тази връзка препоръките на Далио са в три насоки:

- да се създадат публично-частни партньорства, които да преценяват и да инвестират в проекти, носещи и социална и икономическа изгода;

- да се увеличат данъците върху замърсителите на околната среда и върху други дейности, предизвикващи здравословни проблеми;

- да се въведат целеви увеличения на данъците на най-богатите, като средствата от тях се насочат към социални програми, целящи стимулиране на производителността на стопанството.

На четвърто място, да се постигне по-добра координация между паричната и фискалната политика, така че парите да отиват в ръцете на онези, които ще ги харчат (по-бедните и средната класа), а не да ги спестяват, както правят богатите.

В заключение на есето си Далио обещава да инвестира 100 млн. щ. долара за училища и микрофинансиране в щата Кънектикът при условие, че щатските власти и други филантропи направят съизмерими дарения.

Семейната фондация на Джейми Даймън също е инвестирала десетки милиони долари в образователни инициативи в Чикаго и Бронкс, Ню Йорк. Даймън пледира също, че не трябва да се държи сметка само за интересите на акционерите в дадена компания, но и за нейните служители, за клиентите и за общностите, в които развива дейност, защото това ще е в дългосрочен интерес на инвеститорите.

Докато предложенията на Далио за комбинирана форма на капитализъм и социализъм със сигурност ще трябва да се борят за подкрепа, все повече се налага убеждението, че богаташите ще трябва да плащат повече. Бившият шеф на "Старбъкс" Хауърд Шулц, чието лично състояние се оценява на 3.7 млрд. щ. долара към април 2019-а и който обмисля да се кандидатира за следващите президентски избори в Щатите, заяви през март, че е необходимо богатите да бъдат обложени с по-високи от сегашните си данъци.

[фелдкурат Ото Катц]

...малей, тоя Далио по-голям социалист и от Б. Сандърс и останалите демократи-кандидати за стола на Тръмп.
       Обаче говори верни неща, а? http://www.banker.bg/pozicii/read/slabite-mesta-na-suvremenniia-kapitalizum

Слабите места на съвременния капитализъм
Рей Далио

Американският милиардер Рей Далио, който сподели в пространен анализ в LinkedIn, че съвременният капитализъм има нужда от лечение (бел. ред. - откъси от който бяха публикувани на 15 април 2019-а в banker.bg, рубрика "Позиции"), посочва кои точно слаби страни на този пълен с необятни възможности строй будят сериозно безпокойство.

Според Далио "проблемът е, че капиталистите по правило не знаят как да поделят добре баницата, а социалистите не знаят как най-правилно да я направят по-голяма".

И, противно на твърденията на популистите отляво и отдясно, неприемливите за мнозинството американци резултати от функционирането на съвременния капитализъм не се дължат нито на "дяволски богатите хора, които правят лоши неща на бедните", нито на "мързеливите бедняци и на неефективната бюрокрация". Просто защото Далио е убеден, че всички хубави неща, издигнати в култ, започват да се саморазрушават и че всичко трябва да еволюира или да загине. Тези принципи днес се отнасят и за капитализма.

Преследването на печалби обикновено е ефективно средство за мотивиране и за разпределяне на средствата, с което се постига висока производителност, и с което най-продуктивните си купуват власт. Днес обаче тази гонитба се превръща в самозахранващ се източник за разширяване на пропастта на доходите, състоянието и възможностите до точка, в която американската мечта е изложена на риск. Капитализмът днес работи така, че хората и фирмите смятат за по-изгодно да провеждат политики и да въвеждат технологии, които намаляват трудовите им разходи и лишават голям дял от населението от достъп до обществени ресурси. По-богатите компании и лица имат и по-голяма покупателна мощ, което мотивира преследвачите на печалби да насочват повече средства за производството на предпочитаните от заможните стоки и услуги в ущърб на по-бедните. Включително на фундаментални придобивки като добро здравеопазване и образование, от които са лишени много бедни деца.

В резултат на тази динамика системата произвежда самоускоряващи се възходящи спирали за имащите и низходящи за нямащите. Което води до вредни излишъци на върха и пагубни лишения на дъното.

В резюме най-слабите страни на съвременния капитализъм, според Далио, се свеждат до следните няколко основни точки:

1. Преследването на печалба и на по-висока ефективност е довело до разработването на нови технологии, които заменят хората. В резултат компаниите стават по-рентабилни, отплащат се по-щедро на работниците, изобретили въпросните технологии, и вредят на онези, които са заменени от машините.

2.  Жаждата за по-високи печалби и за по-голяма производителност подтиква фирмите да прехвърлят производствата си в други държави и да заменят американските работници с по-нископлатени чужденци. Стратегията е благоприятна за печалбите на тези компании и за ефективността им, но са "противопоказни" за доходите на американците.

3. Активното печатане на пари и покупките на финансови активи от централните банки (стратегия, наложителна за справяне с дълговата криза от 2008-а и за стимулиране на икономическия растеж) качиха цените на финансовите инструменти и по този начин помогнаха на притежателите им да станат по-богати. Когато Федералният резерв и повечето други големи централни банки провеждат подобни политики, за да подпомагат стопанствата си, продавачите на финансови активи (които са достатъчно богати, за да имат такива), на първо място стават още по-богати, защото тези инструменти поскъпват. И на второ място, е по-вероятно те да продължат да купуват финансови продукти вместо стоки и услуги, благодарение на което стават още по-заможни и "натъпкани" с пари и кредити. Докато мнозинството граждани, които са бедни, не получават пари и заеми, защото не са толкова надеждни.

4. Политиците обръщат прекалено много внимание на бюджетите за сметка на доходите от инвестиции. Това е особено пагубно за орязването на средствата за образование на децата и за здравеопазване, което е добро за бюджета, но много глупаво от гледна точка на инвестиционните перспективи. Защото лошото образование и здравни грижи водят до по-висок процент неадекватно подготвени за работа младежи и до изобилие от емоционални проблеми, подтикващи към криминални прояви и натоварващи обществото с огромни разходи.

[otvrat]

Обаче говори верни неща, а?

Верни са, ама са общи приказки. Ето, например :

По-богатите компании и лица имат и по-голяма покупателна мощ, което мотивира преследвачите на печалби да насочват повече средства за производството на предпочитаните от заможните стоки и услуги в ущърб на по-бедните.


А къде тук е повсеместният кредит, който зароби по-бедните?

[buratinob]

Ще убие ли изкуственият интелект икономическия растеж?

http://e-vestnik.bg/30219/shte-ubie-li-izkustveniat-intelekt-ikonomicheskia-rastezh/

Малко като параграф 22 се получава.
ИИ е по ефективен, но липсват платежоспособни потребители.
Проблемът на цитираните от фелдкурат Ото Катц Економисти е голям.
Не могат да си предствят ББД, защото ще създаде голяма група волни птички без никакъв контрол.
Промотираните от тях "социални бизнеси" са нещо като нашата програма за копаене на градинки и метене на улици срещу социални помощи. Безсмислено ангажиране на големи групи хора.

[Nor1]

Не могат да си предствят ББД, защото ще създаде голяма група волни птички без никакъв контрол.
---
Безсмислено ангажиране на големи групи хора.

Koнтролът ще е тотален и жесток. Който си помисли нещо срещу режима -> без ББД, после в концлагер. Разбира се, няма да се казва концлагер, а нещо благовидно и "демократично".
И постепенно намаляване на населението чрез пропаганда на бездетни жени и на хомосексуализъм.

[kаily]

Промотираните от тях "социални бизнеси" са нещо като нашата програма за копаене на градинки и метене на улици срещу социални помощи. Безсмислено ангажиране на големи групи хора.

и като чиновниците, и като повече от половината държавни клатикурковци
Няма работа за всички и затова се местят едни камъни оттук там, а други оттам тук.
После всички дружно ревете срещу голямата бройка чиновници, а то просто вече отдавна няма работа за всички
И все по няма да има.

[kаily]