През последните седмици СМИ ни заливат с "достоверна" информация за електоралната нагласа. Случайно попаднах на сайта
Анблок - младите за политиката и ви предлагам цикъла "
Да си поговорим за...“ или кой, кой е в "Европейски избори 2019" през погледа на един млад човек -
Калоян Велчев от Студентски клуб на политолога.
Позволих си да обединя неговия цикъл от размисли за основните участници в шоуто публикувани в периода от 22.04 до 20.05 в
Анблок - младите за политикатаПредварително се извинявам, че се получи доста дълго...
1. ГЕРБЦели: Спечелване на изборите и получаване на 7-8 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 6 места
Виждали ли сме някога ПП ГЕРБ по-изхабена? Виждали ли сме по- ясно различията между основните й фигури? ГЕРБ се готви за евровота в една тежка вътрешнопартийна ситуация. Към проблемите можем да добавим и обирането на негативите от това да бъдеш партия във властта. Единственият продукт, който формацията предлага е още от същото. А хората като че ли не искат това. Правителството "Борисов 3" прилича все повече на Тройната коалиция. Слаба обществена подкрепа, недоверие в политическия елит, силно изразено чувство за несправедливост у хората, влизане от скандал в скандал.
Листата на ГЕРБ също не ни показва нищо ново. Водачът й Мария Габриел е олицетворение на европейски бюрократ. Образ, лишен от харизма, който надали ще влее свежи електорални сили в партията на ГЕРБ. Приятно беше да се чуе, че Габриел желае да се стартита дебат за Европа в рамките на предизборната кампания и да се намери консенсус по теми от национален интерес, които всички български евродепутати да бранят заедно, независимо от партийната си принадлежност. Това обаче надали ще се случи. БСП активно ще налагат вътрешнополитическата тематика по време на кампанията, не виждам как ГЕРБ ще избягат от нея. Самият лозунг „Европа ни чува“ навежда на мисълта, че ние още не се възприемаме като част от въпросната Европа.
Последните социологически проучвания отчетоха, че след „Апартаментгейт“ подкрепата за ГЕРБ е спаднала с близо 3 процента и БСП в момента се ползва с по-високо обществено доверие. Парадоксално, но тези изследвания най-вероятно ще повлияят положително на партията на Борисов. Симпатизантите на партията ще имат причина да дадат своя вот за партията, след като победата се изплъзва. Към тях можем да прибавим и активизирането на анти-БПС вот, който винаги се мобилизира при опасност от победа на левицата при избори. Този тип гласоподаватели ще имат още една причина да дадат гласа си за ГЕРБ- коалицията със СДС. За пръв път ГЕРБ ще участва на избори в коалиционен формат. Противно на много от критиките, аз намирам комбинацията ГЕРБ-СДС за печеливша. Партията на Борисов си прикачва може би най-значимата марка на прехода и на дясното в българското политическо пространство, макар и тази марка да се оказа made in china. СДС получиха и избираемо място в листата (6), въпреки че във врата на Александър Йорданов диша Лиляна Павлова, която най-вероятно ще го измести чрез преференциалния вот. Позицията на СДС не изглежда привлекателна, да си поредната патерица на ГЕРБ не е особено престижно, но алтернативата пред седесарите беше окончателния крах на партията.
Целта пред ГЕРБ изглежда ясна- спечелване на изборите и оставане в управлението. Дали правителството на Борисов ще падне, ако загуби изборите за ЕП? Не. С поведението си в хода на „Апартаментгейт“, премиерът демонстрира, че ще изкара третия си мандат на всяка цена. Той изглежда не мисли отвъд заветната 2021, когато ще приключи неговия мандат. Дотогава обаче, българската общественост ще бъде още по-уморена от него, а партията му може вече да е готова да продължи и без създателя си. 2021 е и година на избори за лидер на ГЕРБ. Не вярвам Борисов да ги спечели. Може би тогава ще назрее моментът да се пробва за президентското кресло, както отдавна се спекулира.
Изборите за Еропейски парламент са характерни с особено ниската си избирателна активност. Затовапобедата на ГЕРБ ще зависи почти изцяло от мобилизацията на техните твърди ядра и от активирането на моделите им за набавяне на гласоподаватели (местни структури, контролиран вот и др.). Не е тайна, че с този тип партийна работа се занимава Цветан Цветанов. Следователно, победата на ГЕРБ минава през втория човек в партията (вече официално втори), когото наскоро Борисов принуди да се оттегли от парламента. Спорно е доколко Цветанов ще свърши своята част от работата.
При победа на изборите, ГЕРБ ще си осигурят временен управленски комфорт и лукса да се готвят в по-спокойна обстановка за местните избори. При загуба - ще срещнат още по-силен натиск от опозицията, която ще добие увереност, че може да спечели едни предсрочни парламентарни избори и всеки скандал ще се превърне в още по-голяма агония за правителството. Във всеки случай обаче, ключовата за ГЕРБ година е 2021 и евроизборите ще са само прелюдия към развръзката, която ни очаква тогава.
2.
БСПЦели: Спечелване на изборите и получаване на 7 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 6 места
На „Позитано 20“ надушват кръв. Усещат, че настъпва психологически обрат, от който могат да се възползват и да спечелят тези избори. Успехът е много далеч от гарантиран, но инерцията я има и сякаш всичко работи в полза на левицата. „Апартаментгейт“ дойде по поръчка, бойкотът на парламента някак сработва, дори и бламинарето на Нинова и пренареждането на листата за евроизборите дадоха добър резултат.
Листата на БСП е де факто коалиционно споразумение за предстоящите избори между ръководството на партията, вътрешната опозиция в БСП и президента. Участието на Иво Христов в листата и то на избираемо място е ясен знак за подкрепа от „Дондуков 2“. Някои анализатори добавят, че влизането на Иво Хрисотв в листата на БСП спира разговора за партиен проект на Радев. Може би са прави. А може би самото участие на началника на кабинета на президента е тест доколко един подобен проект би събрал подкрепа. С ясно изразения профил на човек на Радев, Христов може да се включи в борбата за спечелване на повече преференции, да се придвижи напред в листата и по този начин да остави впечатлението, че подкрепата на Радев е била ключова, че президентът е фигура, чието политическо влияние не бива да се пренебрегва. Разбира се, говорейки за битка на преференции, няма как да подминем основните лица, които се очаква да се борят за първото място в листата. Това са Елена Йончева и Сергей Станишев. Надали някой вярва, че лидерът на ПЕС ще остане на пето място в листата. Но дали вътрешната опозиция ще успее да го избута до първо място и по този начин да нанесе още един удар по Нинова? Този сценарий звучи невъзможен, но самата вероятност да се направи такъв опит гарантира сериозна мобилизация на различните части в партията. В първата статия от рубриката споделих мнението, че победата на изборите ще зависи от мобилизацията на твърдите ядра на партиите (виж тук) . При БСП можем да очакваме сериозна активизация на твърдите ядра предвид шанса различните течения в партията да премерят сили чрез преференциалния вот.
Дотук ситуацията в левицата звучи повече от приятна. Нека обаче не забравяме, че когато БСП излезе с едни гърди напред преди избори, моментално мобилизира вот срещу себе си. Затова обвързването на победата на евроизборите с предсрочни парламентарни избори може да се окаже прибързан ход, тъй като ще нагърби партията с по-сериозни отговорности. БСП успя да убеди обществото, че е дейна опозиция, но все още не успява да влезе в образа на реална управленска алтернатива. Партията излъчва хаос и едновременно с това се самоизолира, а на този етап тя не би могла да управлява без коалиционен парньор. При цялото това изостряне на напрежението може и да се окаже, че хората ще предпочетат позитивна кампания, каквато левицата не би им предложила. На пръв поглед от БСП изглежда не са наясно на какви избори ще участват. Самият им слоган за изборите „Справедливост сега“ кореспондира с теми като борба с корупцията, които са вътрешнополитически и целят пренасянето на кампанията на терена на злободневното.
Дори и да загубят, БСП ще вкарат равен брой евродепутати с ГЕРБ. Това ще им даде повод да представят резултата от изборите като успех и да засилят натиска върху ГЕРБ. Тук идва един много сериозен въпрос пред левицата. След като листата на Корнелия Нинова бе подменена,лидерката на БСП заяви, че тя няма да носи отговорност при загуба на изборите. Тогава кой ще носи отговорност при победа? Конфликтът между ръководство и опозиция се замрази, за да може партията да проведе спокойно кампанията си. Но след края на изборите, вътрешното напрежение ще пламне отново. Вакуумът на отговорност, който Нинова отвори, ще трябва да бъде запълнен. Спорно е дали БСП ще е достатъчно стабилна, за да успее да засили натиска върху управлящите. Левицата би могла да се консолидира отново едва през май 2020, когато ще се проведат изборите за партиен лидер. Дотогава ще са минали и местните избори, а резултата от европейските вече ще е демоде.
***
На „Позитано 20“ надушват кръв. Но дали тази кръв не е тяхната собствена?
3. ДПСЦели: 3-то място на изборите и получаване на 3 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 3-то място на изборите и получаване на 3 депутатски места в ЕП
Съдбата се усмихва на ДПС и след един един период на премеждия, изглежда Движението за права и свободи е готово да се завърне към ролята на основен фактор в българския политически живот. Партията на Доган се пребори с ДОСТ, а след инцидента, който Местан предизика, политическият му проект окончателно загина. ДПС дочака разцепление при патриотите, които са техен основен политически съперник. Разбира се, това чакане не трая дълго и не изискваше някакви геройски усилия от страна на ДПС. В тази ситуация,Движението за права и свободи се явява на изборите за ЕП с ясната цел да напомни за себе си.
Първото място в листата на ДПС е ясен знак в тази насока. Фактът, че формалният председател Мустафа Карадайъ оглавява евролистата на ДПС показва, че от партията са взели на сериозно тези избори. При провал, Карадайъ следва да носи лична отговорност (до момента председател на ДПС не е бил начело на листа от подобен тип). Замяната на настоящия лидер надали ще бъде голяма драма за партията и ще ѝ докара някакви вътрешни сътресения. Не е много красив жест от страна на ДПС да постави начело на листата човек, който няма намерение да заминава за Европейския парламент. Но никога не можем да бъдем сигурни. Преди 5 години и Станишев заяви, че няма да заеме своето място в Европейския парламент, а днес го виждаме да се бори със зъби и нокти за място в листата на БСП и втори мандат в ЕП. На второ място в редиците на ДПС можем да намерим небезизвестния господин Пеевски. Очевидно култовият български политик не се ползва с широко обществено доверие, но той беше част от листата на ДПС и по време на предишните европейски избори.ДПС не се колебае да издига и подкрепя фигури, които са се превърнали в символ на негативното.На президентските избори през 2016 Движението за права и свободи застана зад кандидатурата на Пламен Орешарски и то в момент, в който беше пикът на ниския му рейтинг, а лошият спомен от управлението му още бе пресен. Очевидно подобен тип кандидати няма как да привлекат допълнителни гласове за ДПС. Дали партията на Доган не застава зад тях, за да тества колко е голям твърдият ѝ електорат? Вялата кампания на движението също навежда на тази мисъл. Представителите на ДПС свеждат своите участия до минимум, остават встрани по време на кавгите между ГЕРБ и БСП, а и все по-рядко отговарят на директните нападки на Джамбазки и компания.
Ако ДПС вкара трима евродепутати без да се стреми да привлича периферен вот, партията ще изпрати много мощен сигнал до останалите формации относно възможностите си. Движението за права и свободи няма и кой знае какъв избор, защото няма от коя партия да привлече допълнителен вот. Ако парламентарните избори през 2017 бяха въпрос на оцеляване за ДПС, евровотът този месец е въпрос на доказване. И нищо чудно на 26 май да се окаже, че единствените български партии с представителство в ЕП са ГЕРБ, БСП и ДПС. Тогава ще имаме изцяло нова политическа ситуация в страната, която ще бъде в полза на ДПС. Дори този резултат да не бъде постигнат от Доган обаче, с просто око се вижда, че цената на Движението за права и свободи рязко се вдига.
4. НФСБЦели: 4-то място на изборите и получаване на 2 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 0 депутатски места
Драмите, неяснотите и обратите около сглобката Обединени патриоти са съпоставими на хаоса с Брекзит. Тези две явления не подлежат на никакво прогнозиране и ако случайно някой наивен анализатор си помисли, че е открил тайната им, те мигновено придобиват съвършено нова форма, за да докажат своята уникалност и непредсказуемост.
Тежките преговори за общо явяване на изборите преминаха през най-разни обрати, за да ни доведат до отделното явяване на трите партии от коалицията. Вследствие на това, НФСБ на Валери Симеонов образува нова коалиция, която скромно нарече „Патриоти за Валери Симеонов“.Откакто Симеонов сдаде вицепремиерското кресло, политическото му присъствие започна прогресивно да избледнява и фойерверките, които хвърля вече не се радват на толкова голям медиен шум. Участието му в кабинета на Борисов го свързваше с една ясна политическа линия (пробизнес), която се намираше за скандална от много хора, но намираше своята твърда почва с позициите, на които Симеонов заставаше. Изненадващо е колко бързо образът на лидера на НФСБ избледня, откакто Симеонов е само депутат. Точно поради тази причина, както и поради факта, че НФСБ е лидерска партия, разчитаща изцяло на Валери Симеонов,не си заслужава да обсъждаме с по-голяма сериозност шансовете на колоритната формация „Патриоти за Валери Симеонов“. На евроизборите през 2014 НФСБ получава 3.05% от вота. Шансът този резултат да се повтори изглежда несериозен и би се приел за голям успех, ако все пак се случи. Тъй като НФСБ се намира в незавидна позиция, ще се опита да държи кабинета Борисов 3 на власт колкото е възможно по-дълго и няма да обвързва евровота с предсрочни избори по никакъв повод.
5. АтакаЦели: 4-то място на изборите и получаване на 1-2 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 0 депутатски места
Волен Сидеров и компания първи дадоха тон за явяване на изборите отвъд формата Обединени патриоти. Неформална причина беше, че нито НФСБ, нито ВМРО изявиха желание да подкрепят Сидеров за водач на една обща листа. Последва създаването на Консервативен алианс съвместно с Бареков. За огромна жалост на българските консерватори и патриоти, и това обединение не се реши да участва заедно на изборите. Останал без много опции, Волен пое към самостоятелно явяване и стана поредният политик, който дава път на младите на тези избори. По този начинлистата на Атака съвсем се обезличи и шансовете й за успех намаляха драстично. Водачът на листата, Георги Димов, в общи линии повтаря водещите тези на Ангел Джамбазки и допринася за това Атака да не представлява сериозен интерес през предстоящите избори.
6. ВМРОЦели: 3-то място на изборите и получаване на 3 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 1 депутатско място
Ако има партия, от която можем да очакваме изненада на тези избори, това е ВМРО. Партията успява изключителното успешно да консолидира около себе си разпръсналия се патриотичен вотслед поредицата от сътресения в коалицията на Обединени патриоти. Това се дължи, до голяма степен, на фигурата на Ангел Джамбазки, който е водач на листата. Той изгради имидж на активен политик с ярка позиция и се ползва с много висок рейтинг на обществено доверие. Също така, когато коалицията се формира с претенцията да обере националистическия вот, се състояха президентските избори и тогава председателят на ВМРО- Красимир Каракачанов беше общия кандидат на партиите в коалицията. По този начин той стана първото лице на тази нова формация, което също беше добре дошло за ВМРО. ВМРО някак останаха заобиколени от коалиционните скандали и големите трусове в кабинета "Борисов 3" и само те не изглеждат никак изхабени от двегодишното участие в управлението. Напротив, партията започва да се преформатира и да изглежда все по-сериозен самостоятелен играч, все повече бива разпознавана като изразител на тази патриотично-консервативна линия, която витае в повечето европейски общества. Каракачанов участва във властта много разумно, без да се противопоставя публично на ГЕРБ, но захващайки теми, от които партията му печели, като например проблемите с ромските общности.
Въпреки възхода, който очаква ВМРО, партията няма как да стане трета политическа сила в близко бъдеще. На парламентарните избори през 2017 ВМРО, Атака и НФСБ заедно изкараха по-малко от процент повече от ДПС, при това в момент, в който партията на Местан обираше от традиционните избиратели на партията на Доган. Като добавим към картината и спецификата на тези избори, а именно, че те ще бъдат битка на твърдия електорат, ВМРО остава още по-назад от ДПС. Това не би трябвало да притеснява Каракачанов и компания, защото евровотът ще покаже, че тяхната партия е единствената влиятелна в най-десния край на политически спектър, което ще прелее допълнително подкрепа към нея за едни бъдещи избори. Може би поради тази причина от Атака водят кампанията си в пълно съзвучие с ВМРО, за да могат да се закачат отново за тях при една нова политическа ситуация в страната.
Евровотът може да се превърне в ключов за оцеляването на някои от партиите в коалицията Обединени патриоти, но в никакъв случай техният провал няма да бъде разглеждан като спад на доверието в правителството и управляващото мнозинство. Сигурно е обаче, че и в бъдеще ще ставаме свидетели на нови щедри порции медийни скандали, породени от патриотичните актъори. А изказването на Каракачанов:„Такива сме ние, емоционални сме, изпадаме в някои крайности. Може да сме различни, но не сме глупаците, които ще върнат ДПС и БСП обратно във властта“, ще служи все по-често като оправдание на коалицията за участието ѝ в управлението.
7. ВОЛЯЦели: 4-то място на изборите и 3 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 0 депутатски места
Една от най-цветните предизборни кампании е тази на коалиция ВОЛЯ- българските родолюбци. Малкият проблем в нея е, че тя е правена изцяло за вътрешна употреба, за парламентарни избори. Основният слоган на тяхната кампания „Да спрем грабежа“ е най-яркият пример в тази насока. Послания за Европа липсват, с изключение на гръмките сравнения между Марешки и Льо Пен и Марешки и Салвини. Големият въпрос пред ВОЛЯ е дали тези, или следващите избори ще ознаменуват електоралния крах на партията. Макар и Марешки да твърди, че партията му в момента е четвърта политическа сила, при това, позовавайки се на авторитетни социологически агенции, реалността изглежда напълно различна. Изчерпана от всякакво съдържание, без никакъв опозиционен характер, ВОЛЯ подкрепя управляващите във всяко важно гласуване, включително и трите вота на недоверие към правителството. Основна цел на Марешки е просто да замени някоя от патриотичните формации във властта, за да може и той да изпита смъртоносната целувка на ГЕРБ. Трогателно за наблюдение е как успелият бизнесмен се опитва да придаде някакъв облик на партията си. От амбицията да обедини около себе си „автентичната десница“, до изявлението „ На мен се падна отговорността да обединя патриотичния вот“. Тъжната истина е, че ВОЛЯ е класически пример за бизнес-фирмена партия, описана от Хопкин и Паолучи. Резултатът на ВОЛЯ няма да има отражение върху българския политически живот, а краят на този политически проект изглежда наближава.
8. Демократична БългарияЦели: 4-то място на изборите и 2 депутатски места в ЕП
Очаквани резултати: 1 депутатско място
В четвърта част от рубриката за евроизборите, споделих мнението, че ВМРО е формацията, от която можем да очакваме изненада на предстоящия вот (виж тук). Другата изненада, която очаквам, е свързана със съдбата на Демократична България – прогнозата ми е, че тя ще успее да вкара един депутат в Европейския парламент. Това се дължи най-вече на две причини. Първата е, че типът избиратели, които подкрепят коалицията на Да БГ, ДСБ и Зелените, са хора с добро образование, от големите градове и с добри доходи. Това са избирателите, които повече се вълнуват от политика и европейски теми, избиратели, на които не е нужно да се обяснява защо е важно да излязат и да пуснат своята бюлетина в изборния ден. При очакваната ниска избирателна активност, този факт дава силен тласък на Демократична България и ще вдигне процента на вота за тях в края на изборния ден. Втората изглежда по-маловажна, но на предходните евроизбори успя да мобилизира много от избирателите на Реформаторския блок да излязат до урните. Става дума за преференциалния вот. Това че от всяка от трите формации има кандидат на избираемо място предполага електорална битка помежду им чрез преференциалния вот. По този начин и самите партии ще придобият представа за тежестта си в рамките на коалицията Демократична България. Не е без значение кой ще спечели повече преференции не само поради факта, че той най-вероятно ще замине за Брюксел, а и поради факта, че ще придобие водеща позиция в рамките на формацията. Това предоставя още една причина за гласуване на симпатизантите на съответните партии. Интересно ще бъде за наблюдение как ще се отрази на формациите, ако не успеят да вкарат нито един евродепутат и дали коалицията ще просъществува до местните избори в такъв случай. Във всеки случай, коалицията до момента показва много по-сериозно единство спрямо предната дясна комбинация под името Реформаторски блок. Би било много хубаво, ако това единство се запази в името на провеждането на добри политики, а не да се разтрогне в сблъсъци за власт и идеологически различия, както се е случвало многократно.
PS: Благодаря
micky!
Започнах го на телефона и не проверих линка
