Моделират квантови процеси с достъпни технологииДостъпните квантови модели и изчисления са мечта на учените за следващите 5-10 години. Но квантовите системи все още предстои да бъдат разработени, а учените да си изяснят как те могат да помогнат.
Получава се сякаш омагьосан кръг. Изход от него е възможен, благодарение на новите изчислителни технологии, в частност невронните мрежи или казано с други думи – машинното самообучение и изкуственият интелект.
Миналата седмица на портала Physical Review Letters бяха публикувани три статии от независими изследователски екипи от САЩ, Франция и Англия, всеки от които разглежда въпроса за моделирането на отворени квантови системи, използвайки невронни мрежи. В основата и на трите проекта е добре познатата група от числени методи за изследване на случайни процеси „Метод Монте-Карло”.
Експериментите показват, че този подход позволява да се моделират значителни по мащаб отворени квантови системи. Отвореността на квантовите системи означава, че към масата от зададени дискретни параметри (частици) се добавя слабо предсказуема маса от случайни параметри, с които дори най-мощните суперкомпютри не могат да се справят.
Техниките за квантово моделиране с невронни мрежи, представени от учени от три страни, ще помогнат за по-доброто разбиране на квантовите процеси. По-специално, разработките ще дадат възможност за изучаване на такъв паразитен феномен като появата на шум в квантовите изчисления.
В крайна сметка, квантовото моделиране с относително достъпни средства ще ни доближи до появата на масови квантови компютри и ще привлече значително повече специалисти в изучаването на процесите.https://technews.bg/article-117700.html
Квантовата електроника се подчинява на законите на диалектическата логика, които често влизат в противоречие с формалната логика. Стандартните компютърни програми използват само формална логика, невронните мрежи използват и диалектическа логика.
Покрай сатанизирането на комунизма на Маркс и Енгелс, отрекоха и диалектическата логика на Хегел. Но от нея отърване няма.
В основата на диалектическата логика стои принципът:
«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.»
Как се проявява той в квантовата физика?
Да вземем например квантовия експеримент с двата процепа.
Според формалната логика, единично изстрелян електрон трябва да премине през единия или през другия отвор, според диалектическата логика трябва да имаме противоречие за да имаме истина, следователно електронаа трябва да премине едновременно и през двата отвора, което и наблюдаваме на практика.
Експериментът на Йънг в електронен вариантТози експеримент е провеждан много пъти, по различни начини с електрони и други частици и резултатът е един и същ, резултат, изводът от който е, че една единствена частица трябва да преминава едновременно през процепите – нещо, което противоречи на нашия всекидневен опит с дискретни обекти. Това явление е също така е доказателство, че електрони, протони, неутрони и дори по-големи микрочастици – фулерени (1999 г ), молекули с диаметър около 0,7 Nm , почти половин милион пъти по-големи от един протон, всички те имат поведение на вълна и дори собствени специфични честоти.
http://bgchaos.com/560/fractals/quantum-mechanics/опитът-с-двата-процепа-на-юнг/
https://akademia.kogitalnost.com/експеримент-за-двойния-процеп-йънг/
И както казва моят любим диалектик:
За метафизика нещата и техните мисловни отражения, тоест понятията, са изолирани, неизменни, застинали, веднъж завинаги дадени предмети, които трябва да бъдат изследвани само един след друг и независимо един от друг. Метафизикът мисли само чрез неопосредствувани противоположности; неговата реч се състои от: "Да-да, не-не, всичко друго е от Лукавия". За него нещото или съществува, или не съществува: нещото не може да бъде то самото и същевременно нещо друго. Положителното и отрицателното се изключват абсолютно едно друго; причината и следствието се намират също така в неизменна противоположност помежду си. Този начин на пръв поглед ни се струва съвсем приемлив, защото е присъщ на така наречения здрав човешки разсъдък. Но здравия човешки разсъдък, колкото и почтен спътник да е той в домашната обстановка, между четирите стени, преживява най-чудни приключения, щом дръзне да излезе на широкия простор на изследването. Метафизическия начин на мислене, макар и да е оправдан и дори необходим в известни области, повече или по малко обширни в зависимост от характера на предмета, рано или късно достига до предели,отвъд които той става едностранчив, ограничен, абстрактен и се заплита в неразрешими противоречия, тъй като поради отделните неща той не вижда тяхната взаимна връзка, поради тяхното битие - тяхното възникване и изчезване, поради техния покой забравя тяхното движение, поради дърветата не вижда гората.
И се оказва забележително прав:
Правило, установено през 1927 г., гласи: електронът е или частица, или вълна, но никога не притежава свойствата на вълна и частица едновременно. Всеки опит да се установят едновременно както корпускулярните, така и вълновите свойства се сблъсква с принципа на неопределеността на Хайзенберг.
