материалът тук -
http://septemvri23.com/che_marxism_dnes/?fbclid=IwAR1T5kelHIWLDoDIjTDFM4RKPxpG21LY2_CNOhK7CIX_yVHUleV8B5hJYXc ...винаги съм харесвал този симпатичен аржентинец, от юношеството, все още нося тениски с неговата популярна снимка.
Мисля, че подобни материали (хаотична мисъл, сбъркана аргументация, повърностна пропаганда) не допринасят за популяризирането на личността и идеите му, да видим...
Че Гевара и съвременният марксизъм
14/06/2019
В наши дни Ернесто Че Гевара (1928 – 1967) се е наложил като един романтичен образ на скитащ се из планините партизанин, който се бори с оръжие в ръка срещу господарите на света. Че Гевара се е превърнал в „символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди“ (уикипедия). Твърде малко обаче се знае (особено у нас) за Че Гевара като теоретик на социалната революция. Голяма част от написаните му трудове остават слабо известни и дори не са преведени на български език. Нашата брошура, подготвена по случай 90 години от рождението на легендарния комунист, има за цел да запознае съмишлениците ни с някои от основните възгледи на Че: за формирането на Новия човек като решаваща крачка в победоносното социалистическо строителство, за „два, три, много Виетнама“ като стратегия за справяне със световната империалистическа агресия и, не на последно място, за това, че истинските борци за свобода „рискуват собствената си кожа, за да докажат правотата си“. Вярваме, че запознаването с теоретичното наследство на Че Гевара ще допринесе за разрешаването на основната задача, която стои пред Движение „23 септември“ – създаването на революционни марксистки кадри в България.
При разглеждането на темата на настоящия доклад бих искал да внеса две важни предварителни уточнения. Първо, относно дефиницията на марксизма, аз споделям твърдението, че това е „…наука за законите на развитието на природата и обществото, наука за революцията на угнетените и експлоатирани маси, наука за победата на социализма във всички страни, наука за строителството на комунистическото общество“ (Сталин). Второ, че „марксизмът като наука не може да стои на едно място – той се развива и усъвършенства. В своето развитие марксизмът не може да не се обогатява с нов опит, с нови знания – следователно отделните негови формули и изводи не могат да не се изменят с течение на времето, не могат да не се заменят с нови формули и изводи, съответстващи на новите исторически задачи. Марксизмът не признава неизменни изводи и формули, задължителни за всички епохи и периоди. Марксизмът е враг на всякакъв догматизъм“ (Сталин)
Също, така, за да се стигне до разглеждането на въпроса за съвременния марксизъм, трябва да се припомнят двата етапа през които минава тази наука. Първият етап е свързан с имената на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. За тях обикновено се казва, че живеят и работят в период, когато капитализмът все още се развива по възходяща линия, когато той все още е в своя домонополистически стадий и когато едва-едва съзряват предпоставките за социалистическа революция. В края на 19 – началото на 20 век капитализмът навлиза в своя монополистически стадий и започва постепенно да губи своя прогресивен характер. Възходящият капитализъм се заменя от загниващия капитализъм – империализъм. Социалистическата, пролетарската революция се превръща от един красив и непостижим далечен блян в реално постижима и непосредствена цел. В новата обстановка марксизмът започва да се нарича ленинизъм. Според класическата дефиниция „ленинизмът е марксизъм в епохата на империализма и пролетарската революция. По-точно: ленинизмът е теория и тактика на пролетарската революция изобщо, теория и тактика на пролетарската диктатура по-специално“ (Сталин).
И до днес мнозинството привърженици на революционния марксизъм (към които претендира да принадлежи и Движение „23 септември“) определят себе си именно като марксисти-ленинисти. Основен аргумент за това е, че епохата, в която живеем и се борим днес, е същата, както и при Ленин – епоха на империализъм и пролетарски революции. Но в Принципите на нашето движение не случайно сме записали, че „…„23 септември“ приема марксистко-ленинската теория и изучава натрупващия се нов исторически опит на революционните и съпротивителните движения по света.“ Като един от хората, участвали непосредствено в превеждането, редактирането и разпространяването на статиите и писмата на Че Гевара („Социализмът и човекът в Куба“, „Виетнам и световната борба за свобода“ и прощалните му писма) и изхождайки от натрупания през последните близо две десетилетия теоретически и практически опит, смея да поставя на дискусия въпроса дали днес не е необходима една нова конкретизация на съвременния марксизъм – конкретизация, която не да отрече учението на Маркс и Енгелс, нито пък това на Ленин, а да ги надгради в съответствие с измененията, настъпили в десетилетията след края на Втората световна война и особено след края на Студената война и унищожаването на СССР. Аз мисля, че при тази конкретизация трябва да се вземат като отправна точка именно заветните слова на Че Гевара, с които завършва „Виетнам и световната борба за свобода“. Преди да ги цитирам, само ще припомня за незапознатите, че в интервала между изчезването му от Куба през пролетта на 1965 г. и смъртта му в Боливия в края на 1967 г. Че Гевара прави само едно публично изказване. Това е неговото обръщение от „някъде по света“ към Организацията за солидарност на народите от Азия, Африка и Латинска Америка. То е публикувано в Хавана на 16 април 1967 г. и завършва със следните думи:
„Всяко наше действие е призив за война срещу империализма и за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род – Съединените щати на Северна Америка. Където и да ни изненада смъртта, тя ще бъде добре дошла, ако нашият призив е намерил поне един отклик и ако друга ръка поеме нашето оръжие, и нови борци се присъединят към нашата погребална песен с тракането на картечници и с нови призиви за борба и победа.“
Тук аз няма да говоря за „погребалната песен“ и за „тракането на картечници“, а ще се спра на призива за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род – САЩ. На мнение съм, че от времето на Че Гевара, та и до днес дори в още по-голяма степен САЩ и империализъм все повече започват да се използват като синонимни понятия: под империализъм се разбира САЩ с тяхната грабителско-терористична външна политика. Това, разбира се, не означава, че няма други империалистически страни, а че от всички империалистически страни именно САЩ са се очертали като главен враг на човешкия род. Те са се превърнали в една световна супер сила, каквато не е съществувала във времето, когато Ленин пише своя труд за империализма. Тук вече трябва да се говори не за една „класическа“ империалистическа държава, а за едно „над“ или „свръх“ империалистическо формирование, което условно може да се нарече американска глобална империя. В подкрепа на това твърдение аз бих посочил поне три общоизвестни аргумента.
САЩ като световен жандарм – със своите (по различни данни) между 600 и 700 военни бази, разположени на всички континенти, със своите НПО-та, фондации и агенти на влияние, със своите цветни революции и директни военни интервенции Америка упражнява нищо друго освен един скрит или открит политически диктат против народите.
Доларът като световна валута осигурява правото на САЩ да държат света и във финансово-икономическа зависимост и подчинение.
Не на последно място, налице е една широка и дълбока културна доминация посредством диктатурата на Холивуд – нейните филмови, музикални и пр. творения (тук искам специално да подчертая вредата от американската музика, която за жалост съвсем незаслужено и неоправдано е твърде подценявана и омаловажавана; не е достатъчно разработен въпросът за взаимовръзката между американския глобален финансово-икономически и военно-политически диктат, и американската музика като негово творение и ефективно средство за дебилизация, деградация и, в крайна сметка – за подчинение на подвластното й население), а също и произхождащите и съпътстващи ги (при това съзнателно и дори насилствено налагани и разпространявани) порнография и наркомания и др. под. евроатлантически ценности.
Времето не ми позволява да приведа още и още аргументи в подкрепа на определението на Че Гевара за САЩ като главен враг на човешкия род. Във всеки случай не мисля, че това е една поетично-литературна фраза, плод на извънредна емоция, а една оценка, дадена въз основа на богат (може би най-богатия за времето си) революционен (теоретически и практически) опит. Смятам, че съвременният марксизъм, ако иска да продължи своето развитие и усъвършенстване с цел да се запази като „наука за революцията на угнетените и експлоатирани маси“, то той трябва да стъпи именно върху този завет на Че Гевара. Според мен съвременният марксизъм трябва да се дефинира като такъв, който да служи на народите по света като ръководство за действие не просто в епохата на един абстрактен и многополюсен империализъм, а в епохата преди всичко и конкретно на американския глобализъм; не просто в епохата на пролетарските революции, а на такива революция, които се откъсват от влиянието и се противопоставят на американската военно-политическа, финансово-икономическа и културно-идеологическа доминация. Ако зависеше от мен, аз бих нарекъл съвременният марксизъм – геваризъм и бих го определил именно като марксизъм в епохата на американския глобализъм и анти-американските революции.
Днес всяка победа срещу американското влияние е победа за цялото прогресивно човечество. Всеки, който се опълчва на американския глобализъм е революционер на своето време и служи на призива на Че Гевара за единство на народите срещу главния враг на човешкия род. И колкото и невероятно да изглежда за някои, това единство на народите не е абстрактно, не е книжно, не е просто едно пожелание, а една доказана повеля на времето, която развява знамето на социалната справедливост и националната независимост – от Москва, Минск и Донбас до Ханой, Пекин и Пхенян, от Хавана, Ла Пас и Каракас до Газа, Дамаск и Техеран.
