Не, това се обяснява с фрустрацията на битуващия в мизерия българин. И той, същ лисугер лафонтенски, може ти обясни дълго и нашироко как парица ней царица и тез ями на гащите му как са лампази генералски. Неспособността му да се справи в материалния свят, което има израз в звонк, откак финикийците са дошли с корабите си по тез места, а то беше отдавна, го тегли в "духовното" и мистиката. Бедността води до разрив с реалността и това е тъжно. Защото, всъщност, българинът го прави не от глупост и перушанство някакво, а за да защити остатъка си от здрав разум и ... самоуважение. Философ по принуда бива.