Стигнахте ли до коняка с лимонче
Не ме шашкай! И с бучка захарче в чашата ли го обичаш?
Отврат, не се шашкай, това е цитат от братята Стругацки, "Понеделник започва в събота". Хем даже по годишно време почти е докаран.
"— Честита Нова година — казах аз.
— Честита — приветливо ми отвърна Едик.
— Ето, нека Сашка каже — предложи Корнеев. — Саша, съществува ли небелтъчен живот?
— Не зная — казах аз. — Не съм виждал. Защо?
— Какво значи не съм виждал? М-поле ти също никога не си виждал, а изчисляваш напрежението му.
— Какво от това — казах аз. Гледах костура в коритото. Костурът плуваше, рязко се обръщаше на завоите и тогава се виждаше, че той е изкормен. — Витка — казах аз, — стана все пак, а?
— Саша не иска да говори за небелтъчен живот — каза Едик. — И той е прав.
— Без белтък животът е невъзможен — казах аз. — Ами как костурът живее без вътрешности?
— А другарят Амперян казва, че без белтък нямало живот — каза Витка, като караше струята тютюнев дим да се върти на вихрушка и да се движи из стаята, заобикаляйки предметите.
— Аз казвам, че животът е белтък — възрази Едик.
— Не виждам разликата — каза Витка. — Ти казваш, че ако няма белтък, няма и живот.
— Да.
— Ами това какво е? — попита Витка. Той леко махна с ръка.
На масата до коритото се появи отвратително същество, което едновременно приличаше на таралеж и на паяк. Едик се надигна и погледна към масата.
— Ах — каза той и отново легна. — Това не е живот. Това е дух. Нима Кошчей Безсмъртния е небелтъчно същество?
— А ти какво искаш? — попита Корнеев. — Движи ли се? Движи се. Храни ли се? Храни се. И може да се размножава. Искаш ли сега да се размножи?
Едик повторно се надигна и погледна. Таралежът паяк тромаво тъпчеше на място. Като че ли искаше да тръгне едновременно и на четирите страни.
— Духовете не са живот — каза Едик. — Духовете съществуват само дотолкова, доколкото съществува разумен живот. Дори може да се каже по-точно, доколкото съществуват маговете. Духовете са продукт от дейността на маговете.
— Добре — каза Витка.
Таралежът паяк изчезна. Вместо него на масата се появи един мъничък Витка Корнеев, точно копие на истинския, но голям колкото ръка. Той щракна с мъничките си пръстчета и си създаде още по-малък микродубъл. Новият дубъл също щракна с пръсти. Появи се дубъл, голям колкото автоматична писалка. След това колкото кибритена кутийка. След това колкото напръстник.
— Стига ли? — попита Витка. — Всеки от тях е маг. Нито в един няма дори една молекула белтък.
— Несполучлив пример — каза Едик със съжаление. — Първо, принципиално те по нищо не се различават от машина с програмно управление. Второ, те не са продукт на развитието, а продукт на твоето белтъчно майсторство. Едва ли си заслужава да се спори дали еволюцията е способна да даде саморазмножаващи се машини с програмно управление.
— Много знаеш ти за еволюцията — каза грубият Корнеев. — Ама че Дарвин! Каква разлика има дали е химически процес или съзнателна дейност. И твоите прадеди също не всички са били белтъчни. Твоята прапрапрамайка е била, готов съм да призная, доста сложна, но съвсем не белтъчна молекула. И може би така наречената наша съзнателна дейност е също някаква разновидност на еволюцията. Откъде да знаем, че целта на природата е била да създаде другаря Амперян. Може би целта на природата е била да създава духове чрез другаря Амперян. Може би.
— Ясно, ясно. Най-напред протовирус, след това белтък, след това другаря Амперян, а след това цялата планета се изпълва с духове.
— Именно — каза Витка.
— А чие всички измираме като непотребни.
— А защо пък не? — каза Витка.
— Имам един познат — каза Едик, — който твърди, че човекът бил само междинно звено, необходимо на природата, за да създаде венеца на творчеството: чаша коняк с резен лимон.
— В края на краищата защо пък не?
— Ами защото на мен не ми се ще — каза Едик. — Природата си има свои цели, а аз свои.
— Антропроцентрист — каза Витка с отвращение.
— Да — гордо каза Едик.
— Не желая да дискутирам с антропроцентристи — каза грубият Корнеев.
— Тогава хайде да си разказваме вицове — спокойно предложи Едик и пъхна в устата си още един бонбон."