Вие позволявате, пък те били "отрепки"?
Това, че аз имам определено негативно мнение за качествата на т. нар. "български народ" с нищо не променя факта, че САЩ е сбирщайн на отрепки от цял свят..и съвсем закономерно сбирщайнът ще се сгромоляса..щото си е повервал, че е нещо, без да си прави труда да се информира каква е и колко бърза (тва в исторически план) е съдбата на такива като него
Лошо няма човек да си има предрасъдъци. Ама също не е лошо да не дава акъл като обущар за скулптура.
Сред "отрепките" са свекър и свекърва ми. Той с диплома от Московския университет, тя с учителска диплома. Не че САЩ са ими били първата и единствена цел в живота, но никога не се заричайте къде ще ви отнесе вятърът на живота.
Пак сред "отрепките" са двама мои колеги по институт. Те работят все едно че са ги прокълнали, а с част от изкараното плащат хоспис на друг колега, останал на място навремето. Какво и кому още плащат е мълчание, за конкретния случай знам поради случайност.
Сред "отрепките" е цялата фамилия на единия от прадядовците на 67-и - драснали за съвсем друго място при погромите в чертата на оседналост в началото на миналия век. От градчето, от което драснали, са останали само метриките на тези, които са останали оседнали - хем нелошо са седяли, ако се съди по същите метрики.
Сред "отрепките" е мила моя дружка, даскалица по биология, чийто съпруг не може да се прибере в родната си страна, щото има обявена награда за главата му, за разчистване на мръсни сметки с убийците на част от семейството му. А, да, и той е сред "отрепките", и синът им.
Някъде пак там е друга моя дружка, която като почна югославската война, пита дали може да ми помогне с нещо - географията й куцаше и тя беше уверена, че бомбите ми падат на мен на главата. А може и да не е била толкова грешна географията й.
В сбиротока са двайсетина шофьори, които може и да клатеха глави, но направиха път на една чужбинска кола да мине през четири ленти, та да не си пропусне изхода. И амишът с двуколката, който си извади хартиената карта да упъти тези с джипиеса. И лелята, която отвори наново сладоледаджийницата, щото ние с дяцата, пък тя тамън беше затворила да си ходи дома при нейните. Едва ли нашите няколко стотинки са я върнали от път.
Естествено, че всяко стадо си има мърша, но американците като цяло са прекрасен народ. С нищо по-долу от друг народ, дето ходел в Цариград при султана да моли да го пороби наново.