Китай играе дълга геополитическа игра, а ЕС получава късата клечкаЯвно е, че Европейският съюз трябва да промени подхода си за противодействие на Китай и да се ангажира с по-ясна реална политика срещу ходовете на Пекин, особено в собствения му заден двор, пише Роберт Велдхуйзен, анализатор в стратегическата консултантска фирма Sibylline.
Въпреки необичайно острите критики, отправени към Китай от Берлин тези дни, Европейският съюз по традиция стъпва леко, когато става въпрос за справяне с Пекин. Конфликтът между Литва и Китай показа защо. След като Вилнюс разреши на Тайван да открие представителство в страната, Пекин гневно наложи ембарго на литовския внос, включително на продукти от други страни от ЕС, които съдържат части от литовските вериги за доставки. Така Китай показа уязвимостта на ЕС от икономическа принуда.
Френският президент Еманюел Макрон се възползва от френското председателство на Съвета на ЕС и се опитва да мобилизира силен отговор на ниво ЕС, защото се опасява, че двустранното противопоставяне може да прерасне в търговска война с Китай.
Конфликтът е казус, който показва как Европа може да стане жертва на китайската дипломация на принудата, когато става въпрос за търговия и деликатни вериги за доставки. Това трябва да привлече вниманието на Брюксел към зависимостта си от Китай в стратегически области като редкоземни елементи и критични суровини.
Китай контролира около 80% от световното производство на редки минерали, докато ЕС внася 80% от своите редкоземни елементи и 90% от нуждите от критичните суровини. Въпреки това, продължилият десетилетия идеализъм в европейската външна политика, затруднява постигането на смислен отговор и правене на „реална политика“, независимо от неотдавнашното налагане на санкции срещу китайски служители заради нарушения на човешките права в Синдзян.
За да защити редкоземните елементи и критичните суровини, през май 2021 г. ЕС актуализира своята индустриална стратегия, като идентифицира 30 критични материала, за които зависи от вноса. Той също така сложи началото на Европейския алианс за суровини за проучване на трудностите и възможностите. Сега Европейската комисия работи за идентифициране на проекти за добив и преработка, които могат да започнат да функционират до 2025 г.
Въпреки това, този реактивен подход към изместването на геополитиката бледнее в отговор на проактивните политики, предприети в Китай, който определи стойността на редките земни елементи през 1992 г.
Не е тайна, че Пекин играе дълга игра, когато става въпрос за осигуряване на стратегически ресурси за неговата икономическа мощ, а китайските стратези никога не са губили време да се нахвърлят на възможности, когато се появят.
Разтревожен от глобалния недостиг и нарастващите разходи за материали, Китай сформира China Rare Earth Group, мегакорпорация, включваща множество местни метални, минни, редкоземни и технологични гиганти. Така Пекин затегна хватката върху глобалния пазар на ключови ресурси, от които Европа се нуждае.
Освен бързото проучване на нови възможности за добив в Афганистан след превземането от талибаните, Пекин се разшири и в собствения заден двор на Европа – Zijin Mining Group е една от първите китайски минни компании, навлезли на континента през 2018 г., която притежава приблизително 25 актива в Сърбия.
В същото време Европа започва да се сблъсква с подобно несъответствие и измества подхода си чрез органи като Европейския алианс за суровини. Брюксел обаче рискува да пропусне други критични области, където Пекин пробива. Редките земни елементи са един от най-видимите и очевидни проблеми, но единственият фокус върху тази област кара други належащи уязвимости във веригата за доставки да останат незабелязани и продоволствената сигурност е една от тях.
Европейският съюз до голяма степен мълчи за маневрите на Китай в Украйна. За Пекин огромните площи плодородна селскостопанска земя в европейската житница гарантират вътрешната продоволствена сигурност. В замяна тя изнася излишно производство и капитал за украинските индустрии и инфраструктура, които не са били засегнати след разпадането на Съветския съюз.
В началото на 2010 г. китайски инвестиции на стойност десетки милиарди долари се насочват към Украйна. Това започна с договор за 28 милиарда долара през 2013 г., при който Украйна доставя селскостопанска продукция на Китай в замяна на торове, селскостопанска техника и инвестиции в ключови сектори.
Като основен доставчик на зърно извън ЕС, който е изнесъл царевица, пшеница и ечемик за 1,9 млрд. евро през 2021 г., или 30% от общото предлагане, все по-сложната геополитическа игра в Украйна подкопава продоволствената сигурност на Европа. Малцина в Брюксел обаче отчитат това в подхода си към Киев.
Докато Пекин предлага взаимна икономическа изгода, водена от фокусиран върху бизнеса дневен ред, европейските лидери обвързват търговията и капиталовите потоци с политически и икономически реформи. Още по-лошо, Брюксел подкопа Украйна и нейната геополитическа стойност, като позволи на „Северен поток 2“ да продължи напред и даде разединен отговор на засилените военни действия от страна на Русия. Германия пък блокира доставките на оръжие за Киев.
Брюксел, привидно несъзнателно, е в несигурно положение, като отново не вижда опасностите, които подходът на Китай представлява за собствената му продоволствена сигурност. Украйна е просто част от по-широк кръг от мащабни инвестиции в селското стопанство, предназначени да осигурят достъп до основни култури и зърно, за да задоволят нарастващия апетит на огромното китайско население за месо.
През 2018 г. китайският президент Си Дзинпин обеща 52 млрд. евро за финансиране на селскостопански проекти в цяла Африка, включително изпращане на 500 селскостопански експерти. Този ход беше в съответствие с разбирането на министъра на земеделието и селските въпроси Тан Ренджан , че „семената са компютърните чипове на селското стопанство, а обработваемата земя е жизнената сила на производството на храни“.
Всъщност Китай успя да събере над половината от световните доставки на зърно миналата година, в момент, когато все повече се фокусира върху изграждането на „Пътят на коприната на храните“ заедно с инициативата „Един пояс, един път“, като набляга на сътрудничеството в областта на храните и селското стопанство. Китай играе дълга игра, която може да спечели за сметка на ЕС.
По този начин политиците в Брюксел са изправени пред възможността за ограничаване на достъпа до критични ресурси, било то минерали или земеделска земя и нейната продукция. Очевидно е, че ЕС трябва да промени подхода си, за да се противопостави на Китай и да се ангажира с по-явна реална политика, предназначена да противодейства на действията на Пекин, особено в собствения му заден двор.
Увереността и правилното ангажиране от страна на европейските лидери биха били чудесен сигнал и първа стъпка, за да се покаже, че сериозно участват в дългата геополитическата игра и да подобрят независимия достъп до критични ресурси.
Ако Брюксел не успее да го направи, последствията за икономическите и хранителните вериги на ЕС могат да бъдат тежки. Отговорът на ЕС на тормоза и принудата на Китай над Литва може да покаже как блокът ще се справи с подобни заплахи в по-голям мащаб.
Source:
Китай играе дълга геополитическа игра, а ЕС получава късата клечка
