0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Епигенетичната наследственост придава ново измерение на модерната картина на еволюцията. Геномът се променя бавно чрез случайни мутации и естествен отбор. Сменят се много поколения, докато дадена генетична черта стане често срещана в популацията. От друга страна епигеномът може да се променя бързо в отговор на сигнали от околната среда. Епигенетични промени могат да се получат и в много индивиди едновременно. Чрез епигенетична наследственост, част от преживяванията на родителите могат да се предадат на бъдещите поколения. В същото време епигеномът остава гъвкав, докато условията на околната среда продължават да се променят. Епигенетичната наследственост позволява на организма постоянно да регулира дейността на гените си, за да се приспособи към външните условия без да променя своя ДНК код.