Връзкарският капитализъм съсипва България част 2

[Old_BG]

- Сещам се, че соцактивистът Георги Гергов често получава щедри подаръци от властта -
наскоро правителството реши, че трябва да му се платят 43 млн. лева за изкопа в центъра на
Варна, който уж щеше да стане Търговски център, а продължава да е просто "Дупката".
- Отличен пример. Хайде да спрем тези неща и Гергов да не става с 43 милиона по-богат.
Хайде да не опрощаваме на братя Домусчиеви едни 58 млн. лева неустойки за
приватизацията на БМФ. Това ще намали неравенството. Само че на едни колеги кой знае
защо плоският данък им боде очите, а нищо не казват за това привилегировано, ужасно
порочно неравенство. За тях богатството е нещо изначално лошо - не се интересуват откъде и
как е дошло.
Един от двамата, спечелили Нобеловата награда за икономика за 2018 г. - Уилям Нордхаус,
има много интересно изследване, в което разглежда най-великите открития в последните
150-ина години и си поставя въпроса колко е спечелило обществото и какво е останало за
откривателя, внедрителя, който е станал крезовски богат - като Бил Гейтс примерно. И
знаете ли какъв е резултатът - 99 към едно в полза на обществото. 99% от ползата е за
потребителите, едва 1% - за този, който им е дал достъп до откритието. Е, кое му е лошото и
•   несправедливото - геният е дал 99% на обществото, а с единия процент е станал много богат.
Дай боже, повече такива милионери!
И ще попитам БСП и синдикатите: колко според тях трябва да е неравенството - нула
процента? Аз пък искам по-малко държава. И за разлика от БСП мога да покажа съответните
проучвания, които казват, че за страна като България здравословното за икономиката
присъствие на държавата е 22-23 процента. А е доста повече.
- При това присъствието на държавата расте - непрекъснато никнат нови държавни
структури, сред най-новите са язовирно предприятия, тол управление, агенция за пътна
безопасност? ГЕРБ уж е дясна партия, а направо удари в земята БСП? Дясна партия?
- Това управление очевидно иска все повече икономически контрол. И непрекъснато
влошава условията за конкуренция. Който е далеч от властта, извън обръчите, няма много
шансове да успее. Вижте пътното строителство - олигопол, 5-6 фирми доминират. Ремонтите
във Варна, Стара Загора, София се дават все на фаворити, демонстрируемо близки до
властта. Държавата създава все повече помощни структури, които да обслужват картела, да
пречат на конкуренцията. Това е т.нар. крони капитализъм - връзкарски капитализъм. Малък
брой хора са окупирали върха и не допускат конкуренти да им мътят пазарната позиция,
което би било в полза на обществото. Наливането на огромни пари за ремонт на язовири в
държавни фирми, които после ги възлагат на избрани частни, е класически пример. Това е
откровена услуга за хидроложката олигархия. А понеже в обществото се надига гняв, от
време на време се отгърмява някой като Ветко Арабаджиев или Николай Банев. Това обаче
винаги се случва след изтичане на всякакви давностни срокове. Сега се вдига огромен шум,
но нищо няма да им се случи.
Нито един, който е истински близък до властта, няма да бъде осъден. А това, както виждаме,
отчуждава от България добрите инвеститори. Те идват, поглеждат и си отиват. Някои са се
излъгали, но напускат омерзени.
- Все пак има храбри чуждестранни компании, които не само остават у нас, но дори вдигат
втори заводи, правят трети бази?
- Има - основно в ниши, където връзкарският капитализъм не вирее. Олигарсите нямат какво
да правят в IT сектора, там е прекалено сложно за тях. Или в производството на авточасти,
свързано със световни лидери. Но иначе е това - стесняване на стопанските възможности,
овластяване на малък елит, границите се размиват и вече не се знае кой е бизнесмен, кой е
обслужващият го политик. Това създава все по-голямо напрежение в обществото - както
виждаме, все повече хора излизат на протести. Какво ли ще се случи, като дойдат първите
сметки за парно по новите цени в средата на декември, точно преди Коледа...
- Според Вас влизаме в революционна ситуация?
- Да, чува се ропот. При това на улицата излизат хора, които не са бедни. Това е т. нар.
средна класа, на която започва да й писва. Това изливане на гражданска енергия е много
полезно - независимо какви са мотивите и подбудите, защото припомня на управляващите,
че не са венчани за властта. Възможностите на хората да се изразят през медиите у нас са
силно стеснени, медиите са овладени и обслужват "проекта" и остава улицата. Властта с
основание се страхува.

Не коментирам.
Не съм специалист.