Хубава дискусия ще се заформи тук, чини ми се.
За начало, определям се на страната на мултикултурализма. Със скъпата на сърцето ми ваджра МПЛ, известна още и като "сапьорна лопатка", иконично изобразявам мултикулти фанатика. Почти като мишена в тир.
Прочетох и интервюто с Амос Оз, разбира се. Трябваше да си изясня долу-горе контекста. И не съм съгласен с някои неща. Например, с това как възприемам евреите, в качеството си на кръстен източноправославен християнин и с оглед гръцкия си произход. Не, няма да отрека, че на много места и моменти в историята антисемитски погроми са били инспирирани и дори провеждани с участието на гърци. Или че си имам "едно наум" и аз за тях. Но никога, нито в дома на родителите ми, нито в моя дом или този на мои приятели за евреите се е говорило като за дериват на Юда. Никога. Одумвани са били, да. Но не повече или пък по-злостно от приятели, колеги, съседи и познати българи, арменци, турци, гърци, цигани, руснаци, немци, англичани, поляци и други - чрез генерализирани оценки. Напротив, мисля, че всеки от споменатите е получавал поравно - и от позитивното, и от негативното. Което пък винаги съм считал присъщо на многообразието и сложността, които уважавам и ценя високо.
Колкото до фанатизма на мултикултурализма, да ме прощава Оз, но в това не виждам нищо повече от баналния за всеки "-изъм" проблем с мярата. Въпрос на мяра, не на същност.
И още нещо. Щото наблизо някой спомена социопатията. Мултикултурализмът става социопатия, включително и в екстремната форма на фанатизма, тогава, когато замести собствената съвест и способност за оценка. В моето разбиране и опит (който формира разбирането) мултикултурализмът е свързан с обществено приетата мяра и добрите нрави. Така е и в правото. Което намирам за разумно. Независимо, че обществено приетата мяра е винаги в контекст. Слава Богу, на повечето от местата (местните общности), в които съм живял и съм бил възпитаван добрите нрави са включвали мултикултурализма, а не са го изключвали или отхвърляли. Сега, на "50 и ...", ми е късно за промяна - той е част от мен. И изборът е прост - или продължавам да обитавам места, където той е обществено приета норма, или, попаднал по други, не такива, места, да вляза в конфликт, доколкото съм несъответен на приетата там мяра. Със или без стигмата на фанатик или дори предател.
