Ако ви мине път през Пловдив и ви се падне в ден, в който тази постановка е на сцена, а освен това имате дебели като корабни въжета връзки и те ви помогнат да се снабдите с билет - идете, няма да съжалявате!
Дебелянов го играе взетият назаем от Варненския Театър Ненчо Костов. В чисто новичкия актьор има и хляб, и сирене! Струва ми се, че режисурата малко му пречи, инак би бил още по-интересен. Когато говори по-тихо, е по-прекрасен. Изиграната фраза за това, че може да слуша Кирил Христов само пиян, кара зрителя да му повярва безусловно. Кристалната ми топка твърди,че момчето има голямо бъдеще, дано да не му мине котка път.
Алтер егото на младия Дебелянов го представя старата кримка Добрин Досев. Защо ми напомня за най-експресивните неща на Любен Гройс - не зная, но усещането определено си е там.
Много, ама много добра роля на Тодор Дърлянов като гръцки селянин, чудно красива и трагична епизодична роля на Патриция Пъндева като съпругата му, останалите дамски роли не блестят кой знае колко. За цялата пета рота плюс французина и немеца - шапки долу!
Но най-страшно е как Алексей Кожухаров изиграва „Честита новата 1916 година”. Чудовищна енергия, която залива залата до степен на гробно мълчание. Даже кашлящите зрители замлъкнаха. Според мен - гвоздей на спектакъла, който инак е балансиран и всеки си има място в него.
Великолепна сценография на Мира Каланова, монохромно пестелива и многоъглова във всеки един смисъл.
Режисьор е Диана Добрева, сценарист Александър Секулов, и двамата са работили с много дебеляновска нежност с материала, който е сбор от няколко неща.
Ако и тон-режисьорът се беше постарал наполовина на гореизброените, цена нямаше, ама може да ми се е паднал някой малко глух онази вечер.
Общо речено, ако ви мине път, отидете!
