0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Тогава по-малкият ми син беше още по-малък. Бяхме извели колелото му на разходка из Южния парк. Едва там забелязах, че и двете му гуми са спаднали от прекараната в мазето зима. Но аз знаех решението, с което да блесна в очите на сина си. В „Рикши под наем“ не можеха да нямат компресор. За две минути работа. С тайнствен вид поведох малкия натам. На място издекламирах нужните реплики и добавих предложение да си платим. Изглежда съм го направил със служебния тон на победител защото получих отговор в същия дух: „Не може. То всеки ако почне така….“. „Е добре“ – съгласих се аз (със съвсем друг тон). И не зная как ми хрумна да добавя: „Господ да ви благослови“. „Проклятието“ подейства моментално.