Уф!
Безкрайна тема, откъде да я захванеш, я!
Моите 5 стотинки на първо време.
Обективно, това е резултат от глобалните процеси - след виетнамското поколение в Америка, краварите разбраха за какво иде реч и така или иначе си изиграха добре картите - чрез идеология, култура и т.н.
В източните страни през това време създаваха "кадри верни на Партията". Накратко - Фирмини. Е, създадоха ги.
Не, че и от моето поколение и "не кадри" оставахме на страна. Веруюто на моето поколение ми го светна с едно изречение един шофер на камион - "едното колело работи за държавата и три за мен!".
Свикнахме!И не само свикнахме, но и в голяма степен го предадохме на следващото поколение.
Сниши се, покрий се, гепи си ако има как нещо дребничко, мини по тънката лайсна - "уреди се" с една дума. Пък и примерът ни бе пред очите - голямата част от номенклатурата.
Този троен микс - напъна на "лайф из лайф", местната фауна и изглеждащото не съвсем облачно бъдеще ни извади от релсите и ни направи лениви.
Научихме или поне не настоявахме толкова да си научим децата на нещо повече от живота ден за ден.
Изгубихма, или по точно - предадоха ни в т.н. "студена война" и го приехме!С изненада, шок, объркани.
какво поколение да се създаде в такава обстановка?
Родителите объркани и обезверени, децата оставени без ориентир - станаха такива, каквито ги направи улицата. Може да е грубо, може да не си го признаваме, наистина не всички са така, но...масово това е положението.
Лутахме се още много години, незнаейки накъде.
Какво да искаме сега от това поколение, което е на 25-35 години?
Какво имаше като информация, от която да се учат?
Каша, мрак, противопоставяне, безидейност, всеки за себе си /БТВ, специалистите им си продължаваха работата - слогана им "бъди себе си" се тълкуваше в разни шибани посоки - "ти си лидер, ти не си като другите, ти си индивидуалист, ти можеш, ти трябва да успееш, преодолявай, побеждавай, бий...мачкай..."
Какво гласуване, какви 5 лева за този начин на развитие?
Десетки пъти съм се репчил и тук - гласувай, това може и да не промени нищо, но само така после ще имаш очи да коментираш поне, не нещо повече" и колко опоненти от поколението срещнах? Ами два пъти повече и то от диапазона 40-60 годищни?
Колко са в национален мащаб? - Ами пак толкова. Как е в чужбина? Ами пак така.
Всичко нагоре май започна да звучи като оправдание на моето поколение - ами не е оправдание.
Признавам си - захлупиха ни. Колкото и да съм инат /е децата ми си останаха в...хммм...да го кажа ангажираната част, но те през 89 г. вече бяха тийнейджъри и можеше да им се обяснява/та колкото и да съм инат, успях да убедя само балдъзата да не си губи времето с Жоржи и подобни модели.Мъ тя си е от моето поколение. А, да и по добрата половинка по едно време викаше - е, за кого да гласувам, а?
Абе някак си със най близките си се справих но нататък?
Стар съм, не е оправдание, но всъщност от преди 20 г. почнах да чатя по форуми. Толкоз.
5 ст.
Е, има и още много,всъщност основното - "какво да се прави", но засега толкоз.