Деца на думите

[Lillian]

Тема за книги, литературни текстове, преводи

...ситите обеди и вечерите на двора лениви
или пък неделите зимни, когато в леглото
вървиш по дълбокото дъно на някоя книга...

[Lillian]

като написах горното, изкуших се в тази лирична сутрин да сложа още няколко стиха от любимия ми Борис Христов, няма да прекалявам в бъдеще

КОНЧЕ МОЕ

Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден − само да извикаш.
И днес ще трябва да се разделим, защото
очите ти се свършиха, нозете се изтриха.

Летеше твоят шал − препускаше душата
и подир тебе аз − едно сърце двуного…
А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от бога.

Но вятърът отново рог надува −
не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.
Целувам черния ти белег… и белия целувам −
нима ще ме оставиш, конче мое.

Да можех, бих ти дал от моите години.
Звънчета ще ти дам − да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето − сърцето му е синьо.
Дори часовника ти давам, само да останеш.

Но тръгваш ти − звънят копитата ти боси.
Прости ми, конче ненадминато!
Как страшно ще се вее твоят алаброс и
ще свети като слънце в гилотината.

[Bacho Кольо]

Като си отиде И. Ласкин  стана въпрос, че след "Васко да Гама..."  той нищо стойностно не е направил. Сетих се за неговия Иван Шибилев в "Хайка за вълци", а оттам и за книгата на И. Петров, която бях започнал някъде в началото  на този век и така и не дочетох.

Та пак я взех , зачетох се и... не можах да  я оставя.  Да не се правя на литературен критик, ама тая книга може да бъде сравнена само с епопеята на Талев. По дълбочината , с която описва процесите в българското село от 20 до 60-те години на миналия век. И особено периода от 44 до 56. Преход, обърнал живота на цял народ, показан ни  през съдбите на 5-6 съселяни.
Чета и се възхищавам на майсторството на И. Петров .  И все  не разбирам докрай- защо поглъщам с такъв интерес книга издадена през 1985 г. за събития от средата на века?!?

И изведнъж ми просветна  - та И. Петров описва събития, случили се в България 10, 20 и даже 30 години след излизането на книгата. Събития , на които бяхме и сме съвременници.
Че ние за последните 30 години се нагледахме и начетохме на стоянкралевци, михобараковци, иваншибилевци и даже кироджелебовци.
А един Солен Калчо го гледам поне  три сутрини седмично и за капак плужекът се довлича всеки петък вечер при  Б. Василев. И оставя незаличима лигава диря в най-новата ни политическа история.

Прочетете или препрочетете  "Хайката" на И. Петров.  Това е книга за героите на нашето време.

[Lillian]

Та пак я взех , зачетох се и... не можах да  я оставя.  Да не се правя на литературен критик, ама тая книга може да бъде сравнена само с епопеята на Талев. По дълбочината , с която описва процесите в българското село от 20 до 60-те години на миналия век. И особено периода от 44 до 56. Преход, обърнал живота на цял народ,

тази книга е много въздействаща
няма никакво значение какво мислиш за събитията, исторически достоверни ли ги намираш,  написаното така те хваща, че нямаш шанс, трябва да четеш
същата е и "Време разделно"
предполагам, че донякъде е въпрос на възможности за боравене с думите, но и съм сигурна,че авторите им са изпитвали същата еуфория докато ги пишат

[Lillian]

в тази свежа ,пълна с емоции сутрин, казвам добро утро с любимия ми Кортасар

Увод към указанията за навиване на часовник
Хулио Кортасар

Помисли си: когато ти подаряват часовник, подаряват ти малък разцъфтял ад, окова от рози, карцер от въздух. Не ти дават само часовника - да ги навършиш много щастлив и се надяваме да издържи дълго, защото е добра марка, швейцарска, анкър с рубин, - не ти подаряват само тоя ситен каменоделец, когото ще вържеш на китката и ще го разхождаш със себе си. Подаряват ти - не го знаят, колко ужасно е, че не го знаят, - подаряват ти един нов, трошлив и нетраен къс от самия тебе, нещо, което е твое, ала не е твоето тяло, което трябва да връзваш за твоето тяло с каишката му, сякаш е отчаяна ръчица, провесена за твоята китка. Подаряват ти необходимостта да го навиваш всеки ден, задължението да го навиваш, че да продължава да е часовник; подаряват ти натрапчивата мисъл да внимаваш за точното време на бижутерийните витрини, на обявяването по радиото, по телефонната служба. Подаряват ти страха да не го загубиш, да не ти го откраднат, да не ти падне на пода и да се строши. Подаряват ти неговата марка и сигурността, че е марка, по-добра от другите, подаряват ти склонността да сравняваш твоя часовник с останалите часовници. Не ти подаряват часовник, подареният си ти, теб поднасят за рождения ден на часовника.

 

[Lillian]

ето и един роман на Кортасар - "Лотарията"
https://chitanka.info/text/26254-lotarijata
изследва се живота на изолирана от света група
много прилича на форум

[Lillian]

Макс Фриш е другият мой фаворит
открих го доста млада, с Хомо Фабер, две тези, една срещу друга:
....машината превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да й попречат;
.... Роботът опознава света по-точно от човека, той знае повече от нас за бъдещето, понеже го изчислява, не мъдрува и не се губи в мечти, а се ръководи от получените резултати.
и
Техниката е само трик, хитрост, която цели да преустрои света така, че да се отнеме на човека потребността от преживявания; техниката представлява хитър опит да се ликвидира светът като форма на съпротивление, да се направи животът по пътя например на изменение на естествените скорости по-плосък, за да се унищожи битието на духа... Животът не е материя и не може да се овладее с помощта на техниката!"
не знам коя е вярна, но тази книга изследва "модерния" човек и съдбата му
написана е като древногръцка трагедия, точно когато героят започва да усеща живота, да го вижда с очите на младата любов, съдбата го причаква на пътя
и той трябва да плати сметката

[Lillian]

има и филм по романа Хомо Фабер, на Шльондорф със Сам Шепард, Джули Делпи и прекрасната Бараба Сукова
Сам Шепард е мъж ,когото аз много харесвам - не го пожелавам, искам да го познавам
Джули Делпи не беше най -доброто попадение за ролята, трябваше да бъде по -енергична, с права лъскава конска опашка и черно поло ,с къси ръкави, защото такава е в книгата , на режисьорът явно харесва друг тип
разбира се, най - важните неща от романа са недоловими във филма, но пък историята, изображението, местата където е сниман, гардеробът - всичко е възхитително
историята се развива  от 40- те до  60- те години, филмът е 90-те , всяко време наслагва изисквания, стил, светоусещане, но дори, когато се гледа със сегашен поглед всичко е на мястото си 

[Lillian]

...Те, навярно, всичко са разбрали, - каза той. - Всичко им е ясно и вече нищо не може да се направи.
- Винаги може да се направи нещо, - каза тя, - Вера няма да може да остави всичко както си е, достатъчно е да я погледнеш.
- Маурисио - също, - каза той. - Едва го познавах, но вече няма съмнение. Нито един от тях няма да може да остави всичко просто така, и, моля, не е трудно да си представим какво ще направят.
- Да, съвсем не е трудно, виждам ги и двамата.
- Преди всичко, те не са спали, както и ние, и сега разговарят, прикривайки очи. Те вече нямат думи един за друг. Навялно Маурисио, именно той, ще отвори кутията и ще вземе синьото шишенце. Същото като това, виж...


ГОРЕЩИ ВЕТРОВЕ
Хулио Кортасар
https://literaturensviat.com/?p=41106

[Lillian]

никой ли не е чел нещо интересно?

[ddantgwyn]

никой ли не е чел нещо интересно?

Дефинирай „интересно“

[Чок觧]

 Даниел Георгиев (Daniel Georgiev)
"Тази вечер антиваксърите могат да си сипят по една чаша урина, с маслинка от ушна кал и да отпият в чест на своята победа.
ЧЕСТИТО, ИДИОТИ!

17 случая на морбили. Засега. И ще растат. Защото група безхаберни родители са решили да не се интересуват или, още по-дебилното, да не пожелаят да поставят ваксина на децата си. И защо? Аааа, да. За да може да спрат БигФарма и тя да фалира. За да може да живеят в демокрация, а не някой да им налага какво да правят и как да се пазят. Само че демокрацията изисква да имаш съзнанието да отговаряш за своите постъпки както за своето, така и за здравето на околните. Ама на кого му пука, важното е да тръбим: ИСКАМЕ ДЕМОКРАЦИЯ!
Само че вие я имате, ама ума го нямате.

ЧЕСТИТО, ИДИОТИ!
А тези от вас, които продължават с наглото си поведение да разпръскват лъжи и конспирации с нулева стойност относно как медицината в наше време "повече вреди, отколкото помага" ще кажа:
Надявайте се само да не се разболеете, че тогава ще ревете за медицинска помощ, но да не се окаже късно и време за жито.

ЧЕСТИТО, ИДИОТИ за пировата ви победа! "
***
 От 10 години си правя имунизация против местния грип всяка есен . Родените тук(в Израел) имат имунизация по рождение , но новопристигналите много тежко го изкарват , понякога със смъртен изход . От къде се пръкна тая мода да не се ваксинират - не знам . Вероятно е част от плана за редуциране на населението с пандемии .
 За децата ми е жал - големите да мрът от простотията си и безхаберието . :(

[Пешо]

никой ли не е чел нещо интересно?

Много трудно е да се намери нещо интересно на днешно време.

Дефиниция на интересно - нещо, което да ми направи впечатление на мен. Например, Макс Фриш - "Човекът се появява през холоцена". За някои пък интересно е 'Властелинът на пръстените'.

[ddantgwyn]

никой ли не е чел нещо интересно?

Много трудно е да се намери нещо интересно на днешно време.

Дефиниция на интересно - нещо, което да ми направи впечатление на мен. Например, Макс Фриш - "Човекът се появява през холоцена". За някои пък интересно е 'Властелинът на пръстените'.

Така де, аз затова питам за дефиниция. Защото за мен е интересно и това: https://www.engineeringtoolbox.com/impact-force-d_1780.html 

[Lillian]

ами за тази тема имах предвид литературни текстове,поезия, публицистика, кино отклонения
е, ако няма,- няма
никой не е идеален, дето викаше добрата Сесилия, наречена още Пурпурна роза :image008:

[Lillian]

Например, Макс Фриш -

Макс Фриш аз намирам за основата на съвременната европейска литература, след 60-те години
не знам дали си забелязал,че много от неговите романи и разкази са on the road истории
и цялата му умозрителна, технократска ,скептична проза  се приближава до Керуък
според мен е много интересен и се чете леко, но не е популярен
никога не достига до фенски избухвания, като Джон Фаулз примерно
абе много мой човек е този! 8)

[Асол]

За някои пък интересно е 'Властелинът на пръстените'.

Минало е от мода, поне при повечето хлапета. Аз не съм чела книгата, но за разлика от дъщеря ми и за мое безкрайно учудване изгледах филма с интерес и без никакви проблеми. Тя го заряза след 15 минути... Но пък изчете "Хари Потър" (не съм я купувала аз!), въпреки че според мен е безкрайна простотия 

А, иначе, книги в които мрачно се разсъждава за разни безкрайно отвлечени от живота неща не съм състояние нито да прочета, нито да разбера

[Lillian]

А, иначе, книги в които мрачно се разсъждава за разни безкрайно отвлечени от живота неща не съм състояние нито да прочета, нито да разбера

имаш ли някоя конкретно предвид?

[Lillian]

https://chitanka.info/text/37322-optimistichna-teorija-za-nashija-narod
Можем ли обаче да мислим не за представно, а за фактично връщане към тази романтика на стария еснафски бит? Можем ли да изнасяме тази романтика в нашите романи, противопоставяйки я на настоящето?

Това може да стане само когато оживим отново затворената дряновска чаршия, когато отворим прогнилите тетевенски кепенци в страничната улица, когато наредим по сънните копривщенски веранди отново редица от калфи и чираци… Т.е. никога.

Не само това. Дори да е възможно това връщане, то няма да ни ползува по чисто психологически причини. Какво впечатление ще ни правят простата храна на еснафа, гергьовското агне, коледните пържоли, когато ние ги ядем колкото пъти има месо на месаря или поне имаме тази теоретическа възможност? Нима могат да ни правят впечатление старите театрални обреди? За еснафа, който не е виждал нещо повече, който няма по-силни преживявания, те са най-доброто и най-интересното, но какво могат да дадат те на уморените от шума и разнообразието на новия живот? Ние се вълнуваме от представата на старите народни трапези по курбани и сватби, но можете ли тури един залък в уста на такава трапеза, на която гозбата е приготвена от старо жилаво месо, което не се дъвче, а се гълта несдъвкано: която е или солена, или безсолна; която люти, та се къса; която няма никакви подправки и никакъв вкус; където всички ядат с пръсти, оцапани чак под мишниците, мляскащи, оригващи се безцеремонно. Легендарното печено агне често пъти представяше само полусурово месо.
И ако посещението на старите еснафски градове ни прави романтично впечатление, то е от тишината и спокойствието на техните пусти улици и дворове, от чистотата на въздуха, от спокойствието, безневрастеничността на хората, от стария стил на улици и къщи, който така успокоява умореното око и освобождава душата от потиснатостта на градските блокове, най-сетне от добротата, старата доброта и човещина на хората.

Но всички тези неща: спокойствие, доброта, човещина, ние можем да получим не само чрез връщане назад, но и чрез отиване напред — върху една по-висока от занаятчийското стокопроизводство обществена основа.

Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ

[Чок觧]

Що не преместиш този коментар с Иван Хаджийски в Хепи Валантайна или да помолиш модераторите , че тука стърчи "като магаре в овце" ?
 Няма нищо общо с "Децата на думите" . Там може и да ти отговоря .

[Lillian]

бе, мисля,че баш тук му е мястото
но, не мога да откажа на молбата ти, ще препостна там някаква по-малка част

[Lillian]

Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айрян, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох "Видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие.
12 юлий 1894 г.
Свещеник Минчо Кънчев
с. Арабаджиево, Старозагорска околия
https://biblioman.chitanka.info/books/5558
Видрица
Поп Минчо Кънчев