Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Ноември 21, 2024, 20:19:52

Автор Тема: "Защо емпатията стои в основата на ефективното родителство?"  (Прочетена 13021 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
източник - https://www.economy.bg/science/view/34603/Zashto-empatiyata-stoi-v-osnovata-na-efektivnoto-roditelstvo- дълго е, няма как.
Поредните готови рецепти как да отглеждаме децата си, аз имам резерви към подобни неща.
Изглежда ми изкуствено и нагласено.
Имате ли личен опит за споделяне?
Смущава ме твърдението на докторката, че създаването на емоционална връзка с детето води до промяна на поведението му - а преди това? При формирането на поведението?
Хади.
Quote (selected)
Защо емпатията стои в основата на ефективното родителство?
В България излиза „Спокойни родители – щастливи децa“ – наръчник за отглеждане на отговорни, способни и щастливи деца

В България излиза „Спокойни родители – щастливи децa“ –наръчник за отглеждане на отговорни, способни и щастливи деца, съобщават от издателство „Изток-Запад“. Авторът - д-р Лора Маркам, предлага нов ефективен подход, приложим за деца от най-ранна възраст до прогимназията. 

Подходът на д-р Лора Маркам, основан на най-новите изследвания в областта на развитието на мозъка и на клиничния ѝ опит в работата ѝ с родители, е прост, но много резултатен. Според нея изграждането на емоционална връзка с детето довежда до истинска и трайна промяна в поведението му. Когато създадем отношения на близост и доверие, отпада нуждата от заплахи, натякване, молби, подкупи или наказания.

Налагането на разумни граници, използването на емпатия и ясна комуникация помагат на родителите да отгледат самодисциплинирани деца. В книгата са дадени примери как да се действа в различни ситуации, както и решения и тактики, приложими за деца от най-ранна възраст до прогимназията.

Публикуваме откъс от книгата, в който д-р Лора Маркам говори за емпатията и за нейното значение при отглеждането и възпитанието на децата:

„Емпатията е нещо повече от база за емоционалната интелигентност; тя е в основата на ефективното родителство. Защо? Защото това е жизненоважно за способността ви да разбирате детето си и да се свързвате с него. Защото ще ви предпази да не прехвърляте върху детето си всички проблеми от своето детство. И защото без нея детето ви просто няма да почувства любовта ви, без значение колко го обичате.

Когато един родител поднася дара на емпатията на страдащото си дете, тази дълбока връзка променя всичко. Емпатията засилва връзката във взаимоотношенията. Емпатията помага на детето да се почувства разбрано и да усети, че не е само с болката и страданието. Емпатията лекува. И когато изпита емпатия, детето научава за най-съкровените начини, по които хората се свързват помежду си, и получава добра основа за всички свои бъдещи отношения.

Как децата се научават на емпатия? Това става по естествен път, като част от правилното емоционално развитие, стига децата да получават емпатично отношение от тези, които се грижат за тях. Ето защо отглеждането на дете чрез емпатия е двоен дар за него: освен че емпатията ви му помага да управлява емоциите си, получавайки вашата емпатия, то ще се научи да проявява емпатия към другите. Проявата на емпатия е и дар за самите вас, защото децата, към които се отнасят с емпатия, приемат насоките на родителите си с по-голяма готовност. Превод: Тя прави това да си родител много по-лесно!

Но за повечето родители идеята да отглеждат децата си с емпатия носи напрежение. Как точно се прави това?

Винаги когато казвате: „Знам как се чувстваш“ или „Изглежда, си имал лош ден“, вие проявявате емпатия. Винаги когато надмогнете собствените си чувства, за да погледнете през очите на детето си, това е емпатия. Звучи простичко, нали? Защо тогава емпатията е толкова мощно оръжие? Представете си емпатията като огледало, което държите срещу детето си. Вашето приемане и разбиране на това, което то чувства, му помага да признае и приеме своите емоции. Това помага на чувствата да намалят интензитета си и да започнат да изчезват. Не е нужно да действаме под влияние на емоциите си, нито дори да ги харесваме, просто трябва да признаем, че ги има, за да се освободим от тях.

Това, че приемате емоциите му, учи детето ви, че неговият емоционален живот не е опасен, не е срамен, а всъщност е универсален и управляем. Всеки се е чувствал така; дори има име за това! То се чувства разбрано и прието. Научава, че не му се налага да се справя само със сблъсъка си с тези силни емоции.

КАКВО НЕ Е ЕМПАТИЯТА

Снизходителност. Вие можете (и би трябвало) да налагате ограничения. Тайната е в това да покажете, че виждате колко нещастно е детето ви от тези ограничения. Важно е за него да можете да понесете разочарованието му и гнева му към вас, както и всички други негови емоции.

Да решите проблема. Идеята е да му помогнете да преодолее тези чувства на разочарование, за да може само да започне да търси решения, а не вие да му решите проблема. Когато покаже чувствата си към нещо, трябва да слушате и да покажете, че разбирате, а не да натрапвате решения. Това означава, че ще трябва да овладеете собственото си притеснение от проблема (като дишате дълбоко, за да преодолеете тревогата, и се въздържате от каквито и да са действия).

Да се съгласявате. Да приемете чувствата му и да ги отразите не означава, че сте съгласни с тях или ги подкрепяте. Трябва да му покажете, че го разбирате, нито повече, нито по-малко. Ако някога сте срещали разбиране, значи знаете какъв невероятен дар е това.

Да проучвате. Да попитате: „Кажи ми как се чувстваш“ не е емпатия. Емпатия е да приемете това, което ви показва, че чувства, а не да човъркате в раната.

Да анализирате. „Мисля, че си ядосан, защото ревнуваш, че сестра ти има рожден ден.“ Емпатия означава да приемаш и разбираш това, което другият ти показва, а не да го караш да изпитва неудобство, като дълбаеш в психиката му, дори и да си прав. Едно простичко „Изглеждаш много кисел днес, миличък“ би му било от помощ с това, че показвате, че сте забелязали. Дори не са нужни думи, особено когато децата са по-големи, защото назоваването на чувствата често кара хората да смятат, че ги анализират или съдят. Просто едно „Хм...“ или „Еха!“, или „Съжалявам!“, казано топло и със състрадание, помага детето ви да се почувства разбрано.

Да драматизирате. Нагодете реакцията си спрямо настроението му. Това, че е паднал духом, защото футболният му отбор е загубил мача, не заслужава вашата реакция да е такава, сякаш някой е умрял.

Да оспорвате чувството. Това само оборва детето ви и го кара да смята, че е грешно да изпитва това чувство. А също така измества емоцията от съзнателната мисъл и така то носи със себе си отрицателно чувство, което е готово да излезе на повърхността и при най-малката провокация.

Да се опитвате да го разведрите. Вие, разбира се, трябва да му помогнете да преодолее неудобните чувства, но не бива да му изпращате посланието, че трябва да избяга от тях. Почувства ли се сигурно да забележи, приеме и изрази емоцията пред себе си или пред вас, тези чувства съвсем естествено ще се изпарят. Тогава то ще се почувства готово да се „разведри“, като смени обстановката или темата. Така ще сте му показали, че всичко в него е приемливо, включително и неудобните му чувства.

КАКВО Е ЕМПАТИЯТА

Да изслушваш и да приемаш, без да налагаш решения. Не е нужно да решавате каквото и да било. Не е нужно да сте съгласни с възгледите му. Трябва да приемете, че детето ви има право на тези чувства. Не го приемайте лично.

Да отразявате, приемате и разсъждавате. „Толкова си ядосан на брат си“ или „Еха! Виж къде чак си се качил!“, или „Май се тревожиш за това, че отиваш на гости с преспиване“.

Да уважавате разумните граници. Фактът, че проявявате емпатия, не означава, че трябва да е за сметка на вашето състояние. Сърдечното ви отношение показва разбиране, че детето ви смята, че е дошъл краят на света, но едновременно с това вашата способност да останете емоционално стабилни му дава увереност, че има светлина в края на тунела.“

Чок觧

  • Гост
Досадното повтаряне на думата "емпатия" като някаква мантра определено дразни .
 Авторката забравя , че и родителите са хора с чувства и не винаги могат да се настроят на дадена емоционална вълна .
Да , добре е да се поддържа емоционална връзка , да го подкрепяш , когато успява и да го успокояваш , когато не успява . Но всеки човек/дете си има заложена някаква вътрешна програма(хардуер) , която е трудно или невъзможно да измениш , затова е добре , да не се опитваш .
 Има и друга(софтуер) , към която трябва да пристъпваш внимателно , да балансираш между емоциите и спокойното приемане на нещата . Да имаш емоционална връзка с детето , но тя да не го ограничава , да може да се чувства самостоятелно .
 И все пак , да не се забравя , че всичко , което си градил може да се разруши в училище , на улицата , дори и вкъщи пред телевизора ! Да не говорим за "ловците на души" между мисионерите на различните църкви и секти , специализирали се в това много по-добре от един обикновен родител !
 Тъжно е и страшно , когато многогодишният ти труд и емоции отидат на вятъра заради такива изроди ! Тогава единствената ти надежда е на "хардуера" ! :)

Неактивен SgtTroy

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5521
    • Профил
Ефективното родителство по какви критерии - патриархални, съвременни, източноправославни, протестантски, ислямски...
Според мен няма рецепти за тия неща. Поводите за гордост в един момент могат да се окажат големи провали след време. И обратното.

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
не съм възпитавала никого, по някакъв определен начин
не съм учила момичето си на нищо специално
само съм била до нея непрекъснато, като в по-голямата част от живота ни досега сме били само двете
така, в този непрекъснат обмен , аз съм й предавала себе си, но и тя ми е предавала същото -своя характер, своя начин на възприемане на света
във връзката помежду ни, мисля,че аз съм се променила повече, отколкото тя
разбира си ,имаше и големи проблеми, като най-сериозният от тях е, че съм свръхмайка
детето ми е било свръхобгрижвано и донякъде ограничавано от това
писала съм и друг път, че съм напълно наясно с нейното право, на грешки, обикновеност и нещастие
ама все си мисля "бъди щастлива ,за Бога, животът ми зависи от това"
моят живот, нали разбирате :image008:
« Последна редакция: Март 08, 2019, 14:04:35 от Lillian »

Неактивен Асол

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 3698
    • Профил
Quote (selected)
ама все си мисля "бъди щастлива ,за Бога, животът ми зависи от това"
моят живот, нали разбирате
Да!