Домашното насилие е социално-икономическо насилие

[фелдкурат Ото Катц]

Предварително се извинявам на Блондина и Левскаря, както и на von und zu Gossinger, че откривам нова тема - чудих се дали да не потърся място на материала в съществуващата тема за насилието, отказах се поради спецификата на текста и големината на материала. Посочването само на връзка към оригинала също не върши работа, по ред причини.
Ако администрацията реши, нека съкрати и премести текста другаде.

Текстът на Мария Радева е дълъг, не искам да го съкращавам - надявам се на вашата снизходителност.
Текстът е "специфичен", авторката сама отбелязва, че се обръща към съратниците си - анархисти, недостатъчно проявяващи разбиране към проблемите !?! Има и някои весели моменти - например твърдението за ред без насилие и прочие...Оригиналът - http://www.anarchy.bg/articles/%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%88%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b5-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8/ Ако се абстрахираме от "анархическите забежки" може да видим много верни неща, върху които си струва ...
~~~~


През изминалата 2018 г. в публичното пространство се изговори и изписа много по темата за социално-половите взаимоотношения и насилието. Поводът беше т. нар. Истанбулска Конвенция, т. е. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. В хода на дебатите защитниците на документа представиха крайно обезпокоителни данни за домашното насилие в България. Случаите на убийства на жени от семейните им партньори даде основание да говорим за бум на фемицида. Уви, консервативните сили успяха да изместят обществения фокус от реално съществуващото насилие над жени, като подмениха темата с абсурдни дебати – от транссексуалните бежанци, през гей браковете до традиционните методи за справяне с домашното насилие чрез секс.

От друга страна, борбата срещу полово мотивираното насилие остана в полето на либералния дискурс и стратегии. Приведените доказателства за съществуването на насилие над жени в обществото ни пропуснаха по-общите социално-икономически фактори, които обуславят насилието на работното място (сексуален тормоз), на улицата (тормоз, изнасилване, убийство) и др. Битката се води срещу патриархата и за засилване на функциите на апарата за държавно насилие в частната сфера на дома.

В крайна сметка се избягва един възможен и необходим публичен разговор за различните измерения на насилието в обществото – социално-икономически, политически, физически, психически, сексуални.

Избягва се наложителната за бъдещето ни дискусия за системни взаимовръзки между различните проявления на насилието в обществото, в това число и базовото за капиталистическата система насилие за извличане на печалби с цената на живота на цялата планета и всичките ѝ обитатели.

Системните фактори, които произвеждат насилието в обществото – капитализмът като форма на организация на обществените отношения и патриархатът като съчленена с капитализма йерархическа система, – не се проблематизират достатъчно.

За съжаление, сред анархистите се среща тотално неразбиране на тази проблематика, поради което е важно да направим за себе си някои фундаментални разяснения.

Като анархисти се стремим към бъдещо общество без насилие и без груба сила за поддържане на реда, но същевременно сме наясно, че необходимостта от защита и освобождение на всички в рамките на съществуващия социален ред понякога ни принуждава да прибегнем до насилие. Ето защо ние трябва да осмислим и проблема с полово мотивираното насилие във всичките му измерения. Можем ли чрез репресивния апарат на държавата да се борим с насилието в домашната сфера? Можем ли да игнорираме или отричаме масови явления, защото не сме се сблъсквали с тях в личния си живот?

Домашното насилие и полово мотивираното насилие над жени не съществуват в социално-икономически вакуум. Те са аспект на системното социално насилие на капитализма, сраснат с патриархата като две допълващи се системи на експлоатация и доминация. Това срастване има специфични ефекти в обществените нагласи спрямо женския труд и ролята и мястото на жените в обществото.

Социално-икономическо насилие

Капитализмът е начин на организиране на производството на блага, при който една социална класа притежава средствата за производство, а друга класа притежава единствено способността си да работи и е принудена да продава труда си на собствениците на средствата за производство в замяна на част от произведените блага. Основно благо в тази система е печалбата, присвоявана от капиталистическата класа. Чрез икономически и социално политически механизми капиталистическата класа поддържа възпроизвеждането на тази система на доминация и експлоатация.
Сраснат с капитализма е патриархатът като възрастово-полова система за експлоатация и доминация, която осигурява извличането и натрупването на капитал основно чрез безвъзмезден домашен труд и възпроизводство на работническата класа. Жените, като подкласа в работническата класа, са натоварени с вменена отговорност за възпроизводството на семейната сфера, в това число и на човешки ресурс за капиталистическата система.
Тези две системи на потисничество и експлоатация обуславят половото разделение на труда, върху което акцентирахме по време на първомайското шествие на АРС във Варна миналата година в речта на Автономната организация на работещите майки и групата за женска солидарност в синдиката.
Като резултат от взаимното артикулиране на патриархалните норми с капиталистическата система, в страни като България наблюдаваме разделение на труда и професиите по пол („мъжка“ и „женска“ работа) както в официалната, така и в неформалната икономическа сфера. В официалната икономика това разделение е съпроводено от разлики в заплащането на труда на жените и мъжете. Половото разделение на професиите е видно и от езиковата форма на названията им: женски род за „женските“ професии и мъжки род за „мъжките“. Например, традиционно на български език говорим за медицинска сестра, детска учителка, шивачка, продавачка, сервитьорка, секретарка, чистачка, козметичка, стюардеса и т. н., както и за инженер, строител, техник, политик, професор и т. н. Макар че половото разделение на тези професии не е абсолютно (има мъже чистачи, шивачи, продавачи и жени инженери, политици, техници), професиите, асоциирани с женския труд, са с по-нисък социален статут и заплащане. Като цяло, високи постове заемат предимно мъже, докато на жените, независимо от обществената им позиция и професионална насоченост, се гледа основно като домакини. Дори когато жените работят, остава общественото очакване те да извършват грижовен труд в семейството и дома, да ползват отпуск за гледане на болни деца и възрастни роднини, да поддържат семейните и приятелски контакти и да обгрижват с безвъзмезден труд празничните трапези. Същевременно мъжете, независимо от професионалната им насоченост и лични умения, са натоварени с общественото очакване да осигуряват основния семеен доход и да извършват тежък физически труд и техническа поддръжка на дома и колата.
Домашният труд

Домашният труд е повсеместна форма на социално възпроизводителна дейност, която е изцяло пренебрегната като труд. Очаква се да бъде извършван безвъзмездно като роднинска или приятелска услуга на добра воля. Домашният труд не участва във формирането на БВП и се зачита в официалната икономика единствено под формата на отпуск от работа по майчинство, когато бива компенсиран от социално-осигурителната система. Българска стопанска камара посегна на това единствено икономическо признание на домашния труд на жените с искането по време на отпуска по майчинство да не се натрупва платен годишен отпуск.
Всички останали аспекти на домашния труд – готвене, сервиране, разтребване, пране, сгъване, гладене на дрехи, гледане на деца, кърмене, хигиена на децата, търсене и осигуряване на детска градина и училище, обгрижване на ежедневните битови нужди на учениците, поддържане на социални контакти с институциите и приятелските кръгове, грижа за малки, стари и болни, планиране, пазаруване, сметки и т. н., и т. н. – остават завоалирани като „семейната сфера“, привидно отвъд икономическите отношения. В България тоталната експлоатация на женския труд се предлага в сантименталната опаковка на „традиционните семейни ценности“.
Пренебрегването на домашния труд като труд обуславя полови неравенства в разделението на труда в обществото. Стереотипът на „домакинята“ оправдава по-ниското заплащане на труда, извършван от жени в икономиката, на базата на вредни и неверни представи в обществото като цяло и сред работодателите в частност. Например, на жените се гледа като на ненадеждни работници, физически и емоционално неиздържливи. Тази представа е напълно погрешна предвид изключителната ангажираност на жените с физическото, социално и емоционално възпроизвеждане на човешкия вид. Поради многобройните им други задължения отвъд ограниченията на работното време обаче жените биват осъждани за склонността към отсъствия и закъснения, докато в същото време пак от тях се очаква да прекъсват работа, за да предоставят обгрижващ труд в дома. Уви, същият този обгрижващ труд се възприема от работодателите като загуба във вид на социален разход заради болнични и отпуск за обгрижване на болни деца и възрастни.
И така, в резултат на взаимосвързаните патриархат и капитализъм, жената работничка остава едновременно незаменима и невидима. Тя не се противи и не стачкува. Изолирана от организираните работнически и социални борби, трудещата се жена остава обект на системното насилие над жени в обществото. Един път тя е обект на трудова експлоатация в официалната икономика и в скритата домашна трудова среда. Втори път е обект на доминация на работното място и в семейната сфера поради ниската или никаква социално-икономическа и финансово-материална независимост. Принудена е да продава труда си при каквито условия намери и е принудена да живее в каквато среда има, защото патриархалните норми правят невъзможно социалното израстване и личната свобода на жените от работническата класа. Към това следва да добавим и символното насилие над жени навсякъде в публичното пространство, където женският образ е опредметен и е нормално да се гледа на жените като на пасивни и безплатни стоки, с които мъжете – и властничките – могат да постъпват както си пожелаят. Този изключително вреден стереотип обуславя психологическия, физически и сексуален тормоз над жени в абсолютно всички сфери на живота, на работа, на обществени места, у дома. Същият стереотип се възпроизвежда и от либералното говорене за жените като „жертви“ на домашно и сексуално насилие.
Ето защо АРС призовава жените да не подценяваме ежедневния ни безплатен труд в семейната сфера в ролята ни на домакини, като същевременно търсим начини заедно да излезем от дома и да участваме активно в социално-политическите борби, да се включваме активно и да инициираме събрания на работните места, в квартала, в детските градини, училищата и университетите и да настояваме семейната сфера да се социализира, като домашният труд стане официална част от икономиката, еднакво подходящ за мъже и за жени.
Социализиране на домашния труд

Социализирането на възпроизводителните дейности (домашният труд) трябва да бъде неизменен елемент от всяка програма или визия за системна промяна. Много рядко – да не кажа никога – се говори или прави нещо за социализирането на домашната сфера сред анархистите (осигуряване и поддържане на жилище, готвене, пране, пазаруване, гледане на деца и тяхното образование и т. н.). Някакви бегли опити в тази насока са били земеделско-производителни кооперативи, потребителски кооперации, свободно-образователни инициативи и подобни в историята на социалните центрове и синдиката. Най-ярък пример, разбира се, за самоорганизирано социализиране на бита без държавно участие остават „Храна, а не Война!“, ангажирани със споделено готвене и хранене заедно с хора в нужда, поддържане на градина на общността, солидарни душове, самоорганизиран подслон за хора без дом през зимата, както и групи за взаимопомощ по специфични проблеми, включително група на жертвите на насилие над жени.
Пример за реформистки подход към социализирането на домашната сфера е комплексът от предложения към държавата, които колективът Левфем направиха в контекста на протеста срещу насилието над жени организиран от Българския фонд за жените. Предложенията включваха данъчна реформа към прогресивно облагане, намаляване на ДДС върху детски храни, базови медикаменти и други стоки от първа необходимост, повишаване на държавните субсидии в образованието и здравеопазването, за да се осигури масов достъп до качествено обслужване в болници, детски кухни, ясли, градини и училища, увеличаване на социалното подпомагане за майчинство, родителство, отглеждане на деца заедно с гарантирано осигуряване на реална заплата.
По този начин те разчупиха либералното клише за домашното насилие като изолирано от растящото социално неравенство. Напротив, акцентираха върху редица социално-икономически процеси, които правят жените уязвими потърпевши на засилващото се в обществото насилие. Например разрухата на промишлеността и земеделието в приватизационния процес след 1990 г., причинила безработица и трудова миграция, съпроводени от мизерия, задлъжняване и зависимост от мафиотски структури, спомага за превръщането на жените в обект на икономическо и физическо насилие. Освен това, подронването на социалната система и растящите корупция, произвол и безправие на работното място нанасят удар върху жените извършващи обичайно неформален и невидим грижовен труд срещу ниско или никакво заплащане. Всичко това е съпроводено от възхода на консервативните сили, при което унижението над жените се нормализира, случаите на насилие и убийства на жени остават безнаказани, а насилието над жени се политизира, както в случаите с Виктория Маринова, Десислава Иванчева и Биляна Петрова.
Друг подход към проблема за социализиране на домашните задължения е синдикалисткият. В протестите от 2017/2018 г. видяхме как две различни протестиращи общности – родителите на деца с увреждания и бившите работници от веригата Пикадили – поставиха искания в тази насока в контекста на по-общи борби за граждански и трудови права.
По отношение на личната помощ за обгрижване на деца с увреждания, през юни 2018 г. родителите поискаха право на един или повече асистенти според личните потребности, чийто труд да се заплаща от целеви бюджет, като родителите (най-често майките) да имат право сами да решават дали външен човек, или те сами да обгрижват децата си, но този полаган в семейството труд да се зачита като стаж и да се осигурява, т. е. да бъде припознат като труд дори когато се извършва от родителя. Когато през октомври 2018 г. те поискаха оставка на Валери Симеонов, работодателските организации в лицето на представителите на КРИБ Кирил Домусчиев и Евгени Иванов го защитиха.
В случая с Пикадили, през есента на 2017 г. работодателят отстъпи пред искането на бременните и майките да им бъдат внесени дължимите осигуровки в НАП, което беше постигнато с огромни координирани усилия на протестиращите работнички в два града – Варна и София. През 2018 г. обаче се оказа, че същите работнички, които са били в болничен за бременност, раждане или по майчинство, не успяват да получат дължимите обезщетения за платен годишен отпуск поради административни тънкости и хватки в осигуряването на достъп до Фонда за гарантиране на вземанията към НОИ.
И в двата случая неизбежната юридическа страна на този тип борба беше отнесена към Омбудсмана на републиката в лицето на Мая Манолова. В този смисъл протестите помогнаха на определено лице в държавната политиката да гради позитивен имидж сред избирателите, докато системата като цяло остава същата.
Вълните на недоволство на жените, майките и работничките имат различни причини, но всички са насочени към разширяване на социалните функции на държавата, които се свиват прогресивно през годините под натиска на неолибералния проект за глобална класова доминация. Повсеместна е практиката да се подписват договори на минимална заплата, което пряко засяга обезщетенията за болест – включително обгрижване на деца, болни и възрастни роднини, – майчинство и пенсии, т. е. отново непропорционално ощетяват работещите жени. Тези обезщетения са и без друго твърде ниски, а работодателските организации лобират за още повече привилегии. Предвид настъпващите по всички фронтове на социалната политика атаки на капиталистическата класа в лицето на работодателските организации, организираната работническа съпротива е наложителна.
Устойчива промяна може да случи само отдолу нагоре, чрез самоорганизиране на обикновените трудови хора, солидаризиране на различни каузи и засегнати групи на принципите на взаимопомощта и равнопоставеността. По този път самоорганизираните колективи сме изправени пред предизвикателството да осигуряваме максимален, всеобщ достъп до пряко-демократични процеси и институции за всички хора, а това включва ангажираните с възпроизводителен труд в дома предимно жени, които освен това са обект на различни форми на насилие в публичното пространство.
Заключение

Не можем да мислим за насилието над жени извън системното насилие, което характеризира капиталистическия начин на производство или капиталистическата система. Фокусирането от страна на либералните феминисти изключително върху битовото и полово мотивираното психологическо, физическо и сексуално насилие – което е неоспорим факт, – неглижира социално-икономическото насилие в обществото и системното му възпроизвеждане.
За разлика от либералния феминизъм, работническият феминизъм е метод на класова борба, при който социалната идентичност на трудещите се има смисъл, доколкото представлява съществен фактор в разделението и организацията на труда.
Организираното работническо движение трябва да взема присърце проблемите, произтичащи от трудовата сегрегация в капитализма. Да не забравяме, че домашният труд е труд. Трябва да създаваме практически условия за реално участие на всички трудещи се в социалната борба без компромиси.
Ситуацията поставя анархистите пред няколко предизвикателства, свързани с насилието в обществото.
Насилието е основополагащо взаимоотношение в капиталистическото общество. Капитализмът е изграден чрез насилие – колониалната експанзия, заграбването на земи в колониите и в собствените провинциални територии, първичното натрупване чрез грабеж и насилствен и принудителен труд. Системата се поддържа чрез експлоатация и репресии (полиция, военни, но и други методи на възпроизвеждане на зависимост).
Как влияе капиталистическото насилие на взаимоотношенията между хората в различни социални формирования като семейството, трудовия колектив, квартала гражданските организации?
Каква е ролята на държавата като носител на социална отговорност по проблемите с неравенството и насилието в междуличностните взаимоотношения? Има ли добра държава? Искаме ли повече държава в междуличностните взаимоотношения? Търсим ли алтернативи на държавното насилие за справяне с насилието над жени и домашното насилие?
Позволяваме ли на общественото насилие да формира междуличностните ни взаимоотношения? Какви ненасилствени методи в междуличностното и организационното общуване и в прякото социално политическо действие познаваме и използваме? •

Мария Радева
 

[Lillian]

нека да отговоря първа, по обясними причини ;D
статията е доста задълбочена, но и доста прекалена според мен, с доста засилени черни краски за положението на жените
първото , с което не съм съгласна е че на трудовия пазар  на жените се гледа като на неблагонадежден работник
напротив, работодателите отдавна осъзнаха, че жените са по -лоялни,  работливи и не толкова претенциозни и често са предпочитани
знам това от личен професионален опит
второто, което ме впечатлява, е настояването, да обявим домашния труд за кой знае какво
че ние повечето си обичаме домашния труд,  в по-младите семейства мъжете си включват сериозно в него , а домашният труд е сериозно автоматизиран

следва продължение...

[Lillian]

не знам нищо за авторката, но общото ми впечатления е, че текстът е  изостанал от времето
изглежда, като текст от края на миналия век, но може би е било необходимо за доказване на темата
ето тук обаче
 

Всичко това е съпроводено от възхода на консервативните сили, при което унижението над жените се нормализира, случаите на насилие и убийства на жени остават безнаказани, а насилието над жени се политизира, както в случаите с Виктория Маринова, Десислава Иванчева и Биляна Петрова

е попадение в десятката, мисля същото, особено в частта за възхода на консерватизма

споделям до голяма степен и постановките за сексуалното насилие над жените
има ежедневно сексуално насилие над жените, колкото мъжете да отричат това, даже предполагам че не го осъзнават, поради различното ни отношение към секса
нямате представа колко предложения  получавам от мъже -клиенти , кое от момичетата , с които работя на ,коя позиция да сложа ,за да й е вижда някоя част по -добре
кое момиче в кой офис да отиде, защото на него му удобно да ходи там, а не иска да се лиши от гледката и компанията
не знам дали знаете, че има банки със специални отдели, "Рецепция",в които работят момичета -връзка с ВИП  клиенти ,избирани по специални изисквания за външния вид
клиентите, разбира се, имат право да си избират също
на какво ви напомня?

[Lillian]

За разлика от либералния феминизъм, работническият феминизъм е метод на класова борба, при който социалната идентичност на трудещите се има смисъл, доколкото представлява съществен фактор в разделението и организацията на труда.
Организираното работническо движение трябва да взема присърце проблемите, произтичащи от трудовата сегрегация в капитализма. Да не забравяме, че домашният труд е труд.

ето това пък, ме развесели в хубавия празничен ден - кухнята не е любомото място на авторката

[67]

Почна сериозно да ми писва!

Сексуалното насилие, та сексуалното насилие в семейството! А да ви питам защо сте се омъжили за такъв "насилник" може ли? Обяснете му преди брака, че седмица в месеца е физиологично неприятно, през останалите три по три пъти на седмица ще ви боли глава/коляно/палецът на лявата ръка и това ще ви пречи, още по два дни ще има за боледуващите деца да бъдат наглеждани, събота и неделя ще ходите на гости на родителите си или те ще ви идват на гости  и изобщо разпишете му един календар, да знае човекът кога ще има секс в това семейство и кога няма! Може и да кандиса, любовта какво не прави с човека, ама да знае предварително! А, да, и се договорете предварително, никакви тантелени гащи и розови белезници, "Камасутра" само на чист хинду ако ви я четат!

Психическият тормоз, та психическият тормоз! Кой ви държи вързани за тормозника? Децата? Ами, давате им лош пример! Какво ще кажат хората?! Та, какво казаха хората, някой някога разбра ли? Кое точно се определя като психически тормоз: "Какво си се вапцала като циганска джамия, ма?" или "Това котката не ще да го яде, аз защо трябва?" или "Ти хубаво си помогнала на Ванчето да си измие прозорците, ама да беше измила и нашите!"

Мисля, че е крайно време да се спре с тази "виктимизация" на дамския пол. Семейството се гради от двама и не може да бъде нито заслуга, нито провал само на единия от двамата. Ако нещо не върви капитално - а това се случва по много причини - в България, доколкото помня, разводът е легален и не чак толкова скъп. Случва се двама човека да се развият различно, могат да си останат добри познати и без да си изпочупят кухненските съдинки преди да се разделят.

[Джиджи]

Обобщение на темата и от моя гледна точка – кратко и ясно!

Почна сериозно да ми писва!

Сексуалното насилие, та сексуалното насилие в семейството! А да ви питам защо сте се омъжили за такъв "насилник" може ли?

Психическият тормоз, та психическият тормоз! Кой ви държи вързани за тормозника?

Мисля, че е крайно време да се спре с тази "виктимизация" на дамския пол.

67,  :flower-1088: :b0203: