Младите българи: по-социални и по-прагматични

[фелдкурат Ото Катц]

...намирам тази статия за поредната поръчкова публикация, разминаваща се с действителността, някакво странно желателно мислене, кому е нужно?

                                Младите българи: по-социални и по-прагматични

Младото поколение в България показва нарастваща европейска идентичност и заедно с това растящи признаци на национализъм. Намерението за емиграция не е толкова силно, както в предишни години, но отчуждението сред ромите, например, се задълбочава. Като че ли за пръв път страхът от социални несправедливости изпъква и това е още един симптом на преодоляване на известния индивидуализъм, който младото поколение в предишни периоди споделяше. Днешните млади са по-социални, може би по-прагматични, по-оптимистични, по-отдалечени от гражданска и политическа активност и все повече отлагащи напускането на родителския дом.  Това са част от изводите от младежко изследване, представено от експертите от Института по социология „Иван Хаджийски“, социологическа агенция „Галъп интернешънъл“ и фондация „Фридрих Еберт“. Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г.

Сред страховете на младежта с 45% от споменавания изпъква социалната несправедливост. Сериозно е усещането за корупция – в 42% от отговорите, както и бедността – отново в 42%. Въобще, социалното сред младите хора започва да се уравновесява с господстващия в предходните години индивидуализъм. Това се доказва и от факта, че сред младото поколение социалните мрежи изместват телевизията като основен медиен канал.

Натискът за емиграция намалява. Ако през 2002 г. 14% казваха, че нямат намерение да емигрират, през 2014 г. делът е 47%, а през 2018 г. е 61%. Решението за емиграция все по-малко се възприема като повратен момент и все повече като мобилност, улеснена от европейските програми за младежки пътувания. Заедно с европейското чувство, може би расте и национализмът по проявление на патриотизъм и национализъм, българските младежи застават в челото на региона.

Расте декларативната привързаност към брака и двудетния модел, но в същото време статистиката показва, че бракът все повече се отлага, както и напускането на родителския дом. Сексуалната разкрепостеност се разпространява. Ако през 2014 г. 42% намираха въздържанието преди сватбата за остаряло схващане, сега този дял е 66%.

Смартфоните, автомобилите и компютрите се смятат за задължително, независимо какъв жизнен стандарт имат младите хора.

За банална цел се смята също така – висшето образование (разбира се, с изключение на ромите). През 1987 г. 54% искаха висше образование, през 1995 г. – 62%, през 2002г. – 69%, през 2014 г. – 73%, а сега са 59%, т.е. тенденцията за ръст се пречупва. Младежите масово споделят разминавания в изискванията на пазара на труда и това, което получават в университета. Като водещ критерий за намиране на работа, изпъква късметът. А общо близо 60% са съгласни, че у нас е вероятно или по-скоро възможно оценките да се купуват.

Като цяло поколението е настроено по-оптимистично, като че ли по-прагматично, в същото време все по-дистанцирано от политиката и формите на гражданско участие. Минимални са желанията за участие в различни форми на активизъм.

http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/mladite-bulgari-po-socialni-i-po-pragmatichni

[Bacho Кольо]

Ако има нещо, което наистина да се разминава с действителността, това е нашата увереност, че знаем каво искат и как мислят младите хора....

[Nor1]

...намирам тази статия за поредната поръчкова публикация, разминаваща се с действителността, някакво странно желателно мислене, кому е нужно?

Дори само тоя ред е достатъчен да е ясно, че е лъжа. Ясно е и чия е поръчката.

Като цяло поколението е настроено по-оптимистично

[фелдкурат Ото Катц]

Една малко по-различна гледна точка

12 мар 2019,  Расте аполитично и консуматорско настроено поколение
Младите едновременно харесват Европа, но и се гордеят, че са българи, казват авторите на изследването за младежта в България
Елена Старидолска

Младежите в България не се интересуват от политика, живеят до късна възраст с родителите си и не искат да емигрират. Това са част от изводите на изследване, част от международен проект, проведен едновременно в осем страни в Югоизточна Европа по идея на фондация "Фридрих Еберт". В България проучването на терен е направено от "Галъп интернешенъл" съвместно с Института по социология "Иван Хаджийски" и е национално представително. Интервюираните са на възраст от 15 до 29 години.

"Базов, политически, семеен конформизъм"
Интересът им към политиката беше определен като "катастрофално слаб". Едва 7% се интересуват от нея, каза доц. Борис Попиванов. Съчетан с много ниското младежко политическо участие и липса на желание за политическа кариера, създава много тревожни индикации за бъдещите политици според него. "След 10-20 години ще дойде на власт поколение, което няма интерес към начина, по който функционират институциите, нито как се управлява държавата", коментира той.

Въпреки това младите в България гласуват повече, отколкото ние си мислим. Но не се обвързват с конкретна партия и твърдят, че са непредставени. Политическите им възгледи съвпадат в много голяма степен с тези на родителите им за разлика от 90-те години на ХХ в.

Доколкото родителите им са тези, които са протестирали срещу комунистическото управление на България, а и заради стигмата на социализма, близо две трети от българските младежи твърдят, че имат десни политически убеждения. В същото време отговарят положително на въпросите дали държавата трябва да се грижи за всички хора и дали разликата в доходите трябва да се стопява.

Социолозите определят това като "базов, политически и семеен конформизъм". Семейството става все по-удобна и устойчива среда, още повече че продължава тенденцията младежите да живеят дълго след като навършат пълнолетие, с родителите си. Един от изводите на изследователите е, че сред тях нараства консерватизмът, не непременно разбиран в политическия смисъл.

"Хубавата новина е, че няма почва нито за евроскептицизъм, нито за национален нихилизъм", твърди проф. Петър-Емил Митев, един от авторите на изследването. Младите едновременно харесват Европа, но и се гордеят, че са български граждани. На практика няма разлика между тези чувства между етническите турци и българи. "39% от етническите турци казват, че са горди, че са български граждани", посочи той и отбеляза: "Никога досега не сме регистрирали толкова патриотични отговори." С едно огромно изключение, подчерта Първан Симеонов - ромите.

В едно отношение проучването дори отбелязва леко залитане - от всичките държави в Югоизточна Европа, участвали в него, България е на първо място в отговора на въпроса "Съгласни ли сте с твърдението, че би било хубаво в страната да живеят само истински българи". "Дори пред Албания и Косово", уточни Симеонов. Обяснението може да е, че национализмът е на мода, а и че за разлика от Западните Балкани България не е пострадала от такива твърдения според него.

Двете позиции не се конфронтират, а вървят паралелно - "българин съм и затова съм европеец", обясни Сийка Ковачева от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Европа се приема като модел, който е добър за България. На конкретните въпроси за върховенството на правовия ред, за сигурност и стабилност, оценките за ЕС са високи, а за страната са ниски, но това не е противоречие, обясни Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл".

Въпреки че във фокус групите, които провеждали, се чул и коментар "Спрете им европейските пари и ще спрат да харесват Европа", според него преобладаващото настроение сред младите не е такова. ЕС се възприема и като възпиращ инструмент за негативните процеси в страната. Изследователите подчертават, че най-малките, участвали в допитването, са родени три години преди България да стане член на съюза, а "най-възрастните" - през 1989 г., и съответно половината от съзнателния им живот е преминала в европейска България.

Заради примера на европейските държави обаче се получава едно на пръв поглед противоречие в твърденията на младежите. 62% от тях определят демокрацията като добра, но растат и стойностите на одобрение за по-твърдата ръка, разбиране като налагане на ред и сигурност в държавата. Според социолозите расте и тази политическа ниша.

Интересно е, че и заради възможността за свободно движение и работа в страни от ЕС, българските младежи не възприемат емиграцията като фатално житейско решение. За разлика от 90-те, когато основно са се насочвали към САЩ и Канада, сега отиват да живеят и работят в Германия и Великобритания. Мотивите им са предимно свързани с по-добри доходи и възможности за децата им, но казват, че ако не се получи или в България условията са по-добри, ще се върнат. Те приемат миграцията по-скоро като "пазар на труда, а не като мирогледен акт", твърди Симеонов. Допълнителен привлекателен елемент в нея са компактните български общности в Европа, на практика всеки българин у нас има роднина или близък приятел, който е трайно установен в чужбина и е готов да помага.

Друга особеност е, че вече не става дума толкова за "изтичане на мозъци", а за "изтичане на ръце", каза Попиванов. Все пак 61% твърдят, че нямат намерение да емигрират.

"Доминира нищоправенето"

Всеки пети от българските младежи не чете изобщо в свободното си време, сред тези с висше образование - всеки десети. Само 10% спортуват редовно, а 25% - изобщо не спортуват. "В свободното им време доминира нищоправенето", обобщи Ковачева. Не успяват да постигнат активен жизнен стил, но са усвоили културата на пазаруване.

"Младите в България са значими консуматори на търговски продукти", отбеляза тя и "посъветва" рекламисти и маркетолози да обърнат внимание на факта, че 25% пазаруват всеки ден независимо от финансовите им възможности, а 50% - няколко пъти седмично. Извън коментара остава какво точно купуват, но е факт, че твърдят, че пазаруват толкова често. Финансовите възможности влияят най-много върху спортуването и заниманието с творчески дейности.[/b]

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/03/12/3403219_raste_apolitichno_i_konsumatorsko_nastroeno_pokolenie/?ref=cheteno24

[Пешо]

"Младите в България са значими консуматори на търговски продукти", отбеляза тя и "посъветва" рекламисти и маркетолози да обърнат внимание на факта, че 25% пазаруват всеки ден независимо от финансовите им възможности, а 50% - няколко пъти седмично

Не разбирам какво притеснява г-жата. И аз пазарувам всеки ден.

[buratinob]

50% - няколко пъти седмично

Някой спеСиалисти по цоциология даже не могат да формулират "покупка".
За сведение даже младите хора ядат по два-три пъти на ден, обичайно навън.
Това автоматично ги вкарва в графа няколко пъти  НА ДЕН.

 

[Lillian]

това изследване е малко сурово
изглежда е имало обсъждане на някакъв семинар и в този текст са в насипно състояние мненията от него
иначе въпросите и процентите не ме изненадват
освен,че като родители на млади българи сме се борили с комунизма, аз не съм се борила с нищо :image008: