Сясий*амаата!
Фирминчо?
Текстът, към който Другото място препраща, е от 26 страници, на италиански. Труден е, заради това, за четене, но ще опитам да го прочета. По-късно.
Ограничавайки се до оскъдните цитати, публикувани на Другото място, то аргументите будят снизходителна усмивка. Този материал, свети отци, вече го минахме.
И така,
„концепцията за социалния пол се смята за зависеща от субективното мислене на всеки човек, който може да си избере социален пол, некореспондиращ на неговия или нейния биологичен пол и, съответно, на начина, по който другите приемат този човек“. Добре, субективното мислене на всеки човек не е ли част от неговата личност и като така - не е ли то част от човешката природа, ведно с другото, което Бог е вложил, създавайки човека по свой образ и подобие.
И ако си имаме работа с
„объркана концепция за свобода в сферата на чувствата и желанията, провокирани от емоционални импулси и волята на индивида в противовес на каквото и да е, основано на истините за съществуването“, то кои нейни елементи отрича Светата църква - свободата в сферата на чувствата и желанията или пък емоционалните импулси и волята на индивида - поставяйки ги в противовес на истините за съществуването. А има ли вяра в Бог без свобода на чувствата и желанията или пък без емоционалните импулси или пък срещу свободната воля на индивида. И кой е този, дръзнал да твърди, че е познал истината за съществуването в пълнотата му, божията премъдрост в дълбочината и и тайната на Сътворението, може би.
Да преподават
„според истинската природа на човешките личности“ и на основата
„на ясна и убедителна антропология“. А не ще ли рече то, че ще поставим отново доктрината, таз тъй "ясна и убедителна антропология", впрочем в текста мернах я дефинирана като
християнска антропология, като истина от крайна инстанция за
"истинската природа на човешката личност"? Нима ясната и убедителна антропология е тъй наясно с божия промисъл при сътворяването на човека, по образ и подобие божие, че може да се издигне като заменяща адекватно истината или дори като самата истина от Бога? А това окончателно ли е? В кой точно момент познахме Бога тъй съвършено?
И тъй стигнахме до същността, отци. Отново ни предлагате да заменим присъщата на човека "свобода в сферата на чувствата и желанията, провокирани от емоционални импулси и волята на индивида" срещу доктрината на "ясна и убедителна антропология" в това да познаем себе си, ближния и "истинската природа на човешката личност". Да спрем да търсим, защото сме намерили? А не водим ли този спор и тази битка столетия, от Средновековието насам? Колко доктрини, обявени за непоклатими и неоспорими, паднаха. Колко мъченици за измислени грехове, а всъщност - заради истината приели мъките, същата тази ваша църква, отци, веднъж предала ги на мъки, подобно както бе предаден и Сина Божи, с покаяние въздигна в блаженство и святост.
И колко струва вярата ви, щом се усъмнявате в импулса от дълбочината на душата на най-сложното и съвършено божие творение - човека, както и в премъдростта на Бог да го създаде такъв, какъвто е - сложен, противоречив, съмняващ се, заменяйки го с тесните граници на поредната доктрина, препоръчана от светата ви непогрешимост.