Алиенде не можа да надскочи нивото на типичен социалдемократ. Не разбра, че в класовата борба няма "реми", няма "ничия земя".
Много точно!
Но моето мнение бе, че просто е нямал избор.
Приехме и спасихме Луис Корвалан, но да се намеси СССР тогава в задния двор на дявала - не, не са имали такива сили.
Куба е изключение.
И да разширя малко темата и отговора си - да, уважавам мненията на марксистите тук, особено на уважаемия от мен "отврат", нещо повече - имам себе си също за марксист, макар и не "ортодоксален", но ми се иска да задам въпроса - абе хора, има ли някъде сега, точно сега, възможност за марксистка държава?
И моля, не ми пробутвайте "марксисткото" китайско ръководство. Може и да е марксистко, но не и "ортодоксално марксистко". И моля, не ме карайте да обяснявам какво означава това. Разлика - либерализъм и неолиберализъм.
Когато дядо Маркс е създавал брилянтната си теория, капитализмът е бил див и варварски. След това се очовечи, благодарение на "социализЪма". И сега, все още, изпитваме последните трели на "очовечения капитализъм". Да не изпадам в подробности какво означава това.
Уви, "социализЪма", роди гробокопачите си - престъпниците Горбачов и пияндурника Елцин.
Ще трябва сега да мине доста време, докато човечеството се ориентира - "а сега накъде"?
Но в момента и само за момента, спасение се види само или в скандинавския "социализъм" - чиста социалдемократическа демокрация /ега си тъпизма се получи, но а кажете гопо друг начин, а из канадско - тоже/ или в китайския държавен капитализъм ръководен от марксистка партия.
Друго реално към настоящия момънт?
Осъзнаването на масите и класите?
Кога - след стотина години ли?
Може!
Успех в доживяването на тия времена!