И аз имам емоциални спомени от тази дата:
1. Синът ми си отиваше до БГ и реши да мине през НУС да се види със свои приятели. На 10ти е обядвал в ресторант, разположен в една от кулите и после излетял за Европа.
2. В същото време аз бях на обучение във Форт Смит, Арканзас. Дъщерята, тогава на 17 беше сама вкъщи (Мадисън, Уисконсин). Точно закусвах с няколко колеги, когато всички млъкнаха и се вторачиха в телевизорите. 10 мин гробна тишина. След това крясъци, викове, псувни. След още 10 мин васички се разбягаха. Следващите 2-3 часа пълно неведение. Разбра се, че всички граждански полети се отменени за неопределено време. Тогава настъпи паника - как ще се прибираме? Колите под наем изчезнаха като топъл хляб. Добре, че организаторите на обучението успяха да ми уредят една от последните. После рабрах, че един колега, също комдировам си купил кола, за да се прибере. Тръгнах аз на север и първото ми впечатление беше, че бензинът се вдига с по 25 цента на всеки час каране. Това как да е, но взеха да се появяват и надписи, че няма бензин! Ако някой ми беше казал преди това, че в САЩ може да има недостиг на бензин, нямаше да му повярвам. Ама народът беше изтикал всякакви трошки и ръжди, непалени сигурно с години и ги беше строил пред безиностанциите. Та измислих "план" - щом резервоарът дойде неполовина, почвам да гледам къде има бензин и колите са по-малко. Спирам в някакво затънтено селце в Мисури. Бензиностанцията (също и селска кръчма) беше от старите (като тези от едновремешните филми) и не можеше да се плаша с карта. Влизам вътре, там 15на човека пият и коментират. Като проговорих и чуха, че имам акцент утихнаха и ме следиха с поглед докато излязох. Добре, че съм доста бледолик, а тогава и рус.....можеше да отнеса кютека. Звънях вкъщи доста пъти - никой не вдига (по-него време дъщерята нямаше мобилен). Притесних се. Първоначално смятах да спра в някой мотел, понеже разстоянието е 900 мили, но след като тя не вдигаше телефона реших да го взема на "екс". Никога не съм виждал толкова празни пътища. Да съм срещнал 20на коли - повечето таксита, а такси на магистрала е рядко явление. Прибрах се някъде между 3 и 4 сутринта. Влизам - няма никой. Премалях и колкото да бяях каталясал, не можех да заспя до сутринта. Дъщерята се уплашила и отишла да спи в нейна съученичка, но ....забравила да ми се обади.
3. Последно: сватбата ми беше на 11 Септември, но не знам това добре ли е или е зле? :crying_with_laughter-3302: