С едно-две кратки изречения ако обичаш.
Може и с едно, ама ако не ти обясня по-подробно, няма да разбереш.
Тактическо преимущество на избори се придобива, когато постигнеш максимална мобилизация на своя електорат, без с това да предизвикаш повишаване на мобилизацията на електората на противника.Когато избрахме Първанов, за първия му мандат, това беше тактиката, която приложихме там, където аз и други "копачи" копаехме.
И тогава имаше едни "присъдружни" от "периферията", които изведнъж станаха много шумни и активни в стремежа им да се забрави буковата шумка, под която се бяха изпокрили, докато Костов бе на власт. Започнаха да идват, ентусиазирани, на наши събрания, пълни с идеи за хилядни митинги и събрания, веене на знамена и силни слова. Замириса им на власт и решиха да се поосветят, очечерени.
Да, ама не. По мое предложение наложихме пълна забрана на масови мероприятия в общината, събирания на повече от пет души на едно място. Цялата работа се вършеше от къща на къща, от човек на човек, по улици, квартали, по секции и ОПО. Тогава още ОПО повтаряха териториално изборните секции и се знаеше ясно кой за какво и за кои отговаря.
В резултат, ужасът взе да спохожда седесарите чак към 17.00 часа на изборния ден. Добре го знам, защото половинката ми беше застъпник в нашата секция, а наша близка приятелка - член на СИК в съседната. До степен, че техни активисти изпаднаха в паника. До степен да крещят пред секцията "Какво правите! Не разбирате ли, че комунистите се връщат на власт и ще ви избесят на фенерите!". Това един директор на училище, покойник вече, лека му пръст. Председател на СИК, при това.
До последния момент седесарите не разбраха, че вече са загубили избора.
А аз разбрах, че можем да спечелим няколко дни по-рано, в Банско. Там проследих реакциите на роднини, седесари, при споменаване на Петър Стоянов. "Ха, да го ... и него ...".
Така побеждавахме на избори. Тихо, плътно до противника. На една сапьорна лопатка разстояние.
Впрочем, срещата с Лилов, за която ви споменах наскоро, бе точно тогава. Беше дошъл заедно с Първанов. Нямаше масовка. Бяхме само две дузини партиен актив - повечето от общински партиен съвет - и гостите.