Е и?
Ами не си малък, размърдай си даденото от тате и мама, съобразявай. ???
Да видим как стоят нещата. Има едни, дето, включително и тук, си поплюват брадите, най вече покрай миграцията на мюсюлмани от Азия и Африка, да ни пишат и говорят за Европейската християнска цивилизация, дето ще опазваме.
Но, оказва се, тази християнска цивилизация е особена. В Европейския съюз, в който членуваме, има държави, които могат да напишат в конституциите си, подобно нас, че традиционната им религия е католицизмът, англиканизмът, протестантството. Разбира се, има и такива, за които също Православието е традиционната религия.
Кое ни обединява с тях, ако, види се това, с традиционната религия, разединява? Може би това е общовъзприетият принцип, че верските убеждения не могат да се използват с политически цели? Да или не?
Ако не, то сме на един път с Халифата. Само дето те са малко по-напред по него. Пътят на фундаментализма.
Ако да, то всяко политическо говорене, основано на религиозни различия, което Дърева цитира, е неприемливо, а в нашия случай - конституционно недопустимо. Като такова, то е законово укоримо и не следва да се толерира. Приравнено, практически, към недопустимия език на омраза.
Заедно с това, обаче, Конституцията е ясна - религиозните институции са отделени от държавата. И този, който се занимава с политика легитимно, в рамките на закона, следва да се въздържа от език и тези, характерни за проповедник. Божието - богу, кесаревото - кесарю. Темата за властта и темата за религията не могат да присъстват заедно. Защото то води до дискриминация, на религиозен признак.
Училището, прочее, което се цитира е светско. То трябва да следва повелята на Конституцията. Но то трябва да възпитава. Например, в патриотизъм. Патриотичното възпитание, и тук вече не съм съгласен с Дърева, не може да се основава на не-споделени ценности. За българския мюсюлманин, за българския юдаист, за българския католик, за българския протестантин, както и за българския атеист следва да има споделени ценности в основата на патриотизма им - споделеното Отечество. То е най-висшата ценност. И понеже няма как в българското светско училище на споделян патриотизъм да се възпитава по различна програма, методика или учебник, обучението следва да се базира на споделеното. Така се гради национална общност и национално единство с общо, споделено, бъдеще. Не е лесно. И историята на разделението и конфликта трябва да бъде разказвана внимателно, разумно. Историята не е източник на буквално повтаряща я програма за бъдещето. Бъдещето следва да е нещо повече. А училището е ковачницата на идното. Прочее, внимателно с чука.