Освен всичко друго, става дума за френетично адмириран регрес в критериите. Отново триумф на посредствеността. Сравнен с Цацаров, като професионално ниво и квалификация, Гешев е един мильо с малинова тога. Но екстазът обзема сонм други мильовци в малинови тоги по места. Защото тенденцията им предизвиква нездрава възбуда.
И така, когато прокурорът не се чувства на място в съда, в съдебната зала, в тога, където е истинската битка, където се осъществява правосъдието в името на народа, а предпочита да оглавява ударните групи на тежковъоръжените качулки, това е атестация за обществото, в което процедира. Защото това, накрая, се оказва шутовщина и бутафория, когато обвинението, негодно и некадърно подготвено, се провали в съда. Там няма как да вкараш черните маски с бронежилетките да изкарат акъла на съдията. И пипирутките с микрофончета няма как да пърхат, ръсейки златен прашец връз величието ти.
И накрая, негоден да се съизмери в обхвата на съдебната власт и нейната независимост с правниците от съда и от защитата, корифеят на обвинението го тегли да се отърка о крачола на капото в изпълнителната власт. Мачът свърши още тогава, когато Цацаров създаде обичая всяка сряда да се явява на Дондуков 1. Край. Дотук. Както и да го наречеш - координация, взаимодействие, съгласуване ... Влизаш в синхрон, седнал на една маса с минпреда. После това, да се явиш в явочната квартира в ЦУМ, привикан, вече не е нещо извънредно. То просто е следващото стъпало, от тези които броиш със задника си, търкаляйки се по стъпалата надолу, и надолу, и надолу. Трагедията е, че приемникът ти тръгва оттам, докъдето задникът ти е стигнал в падението, запазвайки посоката.