сред многото глупости, които изгледах , мога да кажа някоя дума само за The United States vs. Billie Holiday (2021)
не защото е прекрасно кино, а заради историята
тези филми, дори несъвършените, ме привличат с артистичната си атмосфера
да гледам как мис Били Холидей пресича улицата , обляна в неон, е нещо , което има връзка с мен
не знам живяла ли съм така, искала ли съм да го направя, всеки случай обичам неона
точно днес говорихме, чу тук при нас май вече няма бохема, или ние не я знаем, изглежда това отмина, животът се промени
и пак си спомням за любимия ми Труман Капоти, преминаващ през най-добрите моменти от живота си и един от е "...най-любимата ми американска певица – тогава, сега, завинаги: мис Били Холидей, Лейди Дей. Били с орхидея в косите, замъгленият й от опиати поглед, разфокусиран под режещата очите зеленикава светлина, устните й шептят: “Добър ден, тъга в сърцето – пак си тук, за да останеш…”