напоследък и аз се зарибих много по слушането на книги, абонат съм на Сторител
лошото е,че започнах да слушам и на улицата, което ме прави ненадежден участник в уличната движение
Лили, не искам да те плаша (всъщност, това ми е целта де!), но по времето на първите уокмени новичката ни секретарка, мило дете рокаджийче, бе потрошена до неузнаваемост поради същата причина. Когато аз се добрах до болницата със застраховката й в зъбите, там беше още блед като спирохета шофьорът на автобуса, който я беше помлял. Човекът беше на възраст да й бъде баща, каза, да не ти дава Господ такъв избор - аз натискам клаксона до дупка, тя си върви по средата на пътя все едно, че нищо няма, а аз трябва или да я сгазя, или да блъсна автобуса в стената на тунела и да гръмна газовата уредба со сите близо трийсет човека вътре! Колкото можах, спрях, но не беше достатъчно, там е скоростна отсечка, изобщо няма пешеходна част, но има малко място, ако се залепиш за стената.
Дребното чудо отваря очи и потвърждава случката, след което пита къде й е уокмънът, щото имала много готина рок музичка на него! Така де, кокалите ще й зараснат, малко хирургия ще й оправи физиономията, а уокмъните са рядкост!
Та, дългата ми мисла е, ако не си на алея в парка, където повече от бебешка количка не може да мине, сваляй ги тези наушници!