М/у другото: снощи пак ни нападна една гръмотевична буря. Треска, гърмя, мигаха ламипте и накрая интернето спре. Та така до днес на обяд. Та като става дума за митници и граничен контрол аз се оценявам като най-големия Марко Тотев.
Откак за 1ви път рекох да прекося границата ме нападнаха, та и до днес. 1987 - летя за Москва в командировка. Не нося нищо извън регламента. Може и това да усъмни митничарите - кой нашенец тогава ходеше до Русия (пардон СССР) , без да е натоварил маратонки Адидас, коняк Плиска или поне бренди Слънчев Бряг? А аз не бях. Вкараха ме в "тъмната стаичка". Като видеха, че наистина нямам нищо изпаднаха в ярост и една "шашава" митничарка ми отпра джоба на якето
. Бях много пищисан, ама като видех какви завалии имаше там ми олекна: 2ма образи седяха над един отгромен сак пълен със Слънчев Бряг и суджуци, а митничарят ги наставляваше: "Имате още 2 часа да изядете и да изпиете всичко". Те горките се бореха като свине с тикви ...ма не знам как завършиха, щото мен ме изритаха навън. Бидял съм и обратното: на същата тази командировка ама на връщане, един колегите (голям бохем) пристигна без никакъв излишен багаж, носи в ръката си само една огромна торта в луксозна кутия. Вратовръзката до пъпа, погледът още мътен...и като до емнаха!!! Надупчиха тортата с всякакви шишове и щикове, на дармадан я обърнаха. А той човекът (макар и бохем) се присетил, че жена му има на другоя ден рожден ден и искал да й направи подарък.
1998 летя за САЩ - 1ви път.Синът ми беше вече тук и ми поръча да взема инструменти. Взех една връзка в ръчния багаж. На летище София - ОК, ама в Лондон една госпожа дръпна моя сак, бръкна вътре и извади един шабър. Пипа го отгоре, а тои като скалпел. Пита" какво е това? Отговарям уверено - инструмент, так мисля да си вадя хляба в Щатите. Тя помисли, полисли, па ми извади сите железарии, опакова ги отделно и ми каза да си търся в Чикаго на гише "Специален багаж".
После на летище София: нося някаква сума пари (не мои) - за приятели, роднини и т.н., но далеч под лимита Дръпват ме 2ма униформени апапи и викат: Колко пари носиш? Казах им точ в точ". А те се настървиха и почнаха да ме "разнищват": колко ми струвал лаптопа, колко часовника, колко телефона...досадиха тотално. Накря им рекох: "Кога си дойда следващия път, ще бъда по бански - да не създавам затруднения"
Последно преди да ме натирят за спамене: Било е към 2004-2005. Тръгвам за насам. Вечерта идва сестра ми и носи мякои подаръци. М/у тях една малка подкова съджук, вакумиране и в найлоно пликче. Багавът ми вече пакетиран. Не мога да го върна (ще я обидя). Мислих и накрая спретнах подковата със се пликчето в .. една обувка
Кацам тук. Тук имат некакви силно забрани за пресни храни, семена, и пр. жива стока, но факт - не проверяват всички пристигащи. Случаен избор (random choice)... ма се падна пак Марко Тотев
. Една яка негърка гледа, гледа и ме извика "настрана". Рови, рови инакрая извади обувката със суджука. Бръкна с 2 пръста (ръкавици естествено) измъкна суджука и взе да зяе: какво е това? Викам й "наденица". Тя се шашардиса, хвърли и сака и суджука и завика "Махай се по-бързо оттук"....Ама пропущи в суматохата 2та литра домашна ракия..Хе хе хе