Понеже много хубави хора с ограничена информация вдигат кръвно на тази тема, реших да тролна в неделя, когато всички сме близо до шишенцето с валериана. Вернер Хайзенберг, който изобретява квантовата механика на 24, има една крилата фраза, че когато срещне Бог, ще го пита за две неща: теорията на относителността и турбуленцията, но според него Бог има отговор само на първия въпрос. Турбуленцията е ефект, познат от метеорологията и основополагащ в Теория на хаоса, създадена от метеоролога Едуард Лоренц. Прогнозите за времето са класически пример за детерминистичен хаос: системи, в които на теория почти всичко може да се предвиди, а на практика - почти нищо. Причината е, че решенията на сложната система от диференциални уравнения "раздуват" експоненциално неизбежната грешка при измерване и закръгляне в началния момент, което води то т.нар. "ефект на пеперудата". Затова прогнозите са надеждни само за няколко дни напред, после вече не е ясно дали потрепването на крилата на пеперуда, което нашите прибори не са отчели, няма да предизвика ураган с натрупването на грешката. За да избегнат този проблем, хората се отказват от детерминизма и започват да третират някои процеси като случайни, съответно прилагат статистически методи за описанието им, но това "изглажда" част от полезната информация поради осредняването. Още една стъпка в тази посока е употребата на "умни машини" и изкуствен интелект, само че те пък често си фантазират когато не знаят отговора на някой въпрос, също като малките деца, така че ученият трябва да има база за сравнение.
Проблемът с климатологията е още по-сериозен: там се увеличават както времевият, така и пространственият мащаб с няколко порядъка, което води до качествено нови ефекти. Трябва да се отчитат например не само късите цикли на прецесия на земната ос, определящи сезоните, но и значително по-дългите цикли на Миленкович, свързани с нейната орбита около Слънцето. Мащабът на осредняване е съществен за изводите: от началото на индустриалната революция например, периодите на затопляне и застудяване са приблизително равни по дължина, но като цяло температурата се е покачила с около градус. През 70-те е имало масова психоза заради т.нар. "глобално застудяване", което през 90-те вече е изместено от "глобално затопляне". В началото на века обаче планетата пак се охлажда и в последно време вече говорим по-неутрално за "климатични промени". Липсата на данни е друг съществен проблем: едва в последните години технологиите позволяват да се състави сравнително подробна климатична карта на света, а за по-стари периоди разчитаме основно на археологията. Проблем има и с дефинирането на средна температура например заради изкривяването в гъсто населените райони, а и в пикселизирането на земната повърхност се смесват участъци с много различна надморска височина и климат, което допълнително "размива" картината. Системата продължава да е хаотична, а някои съществени процеси, като например формирането на облаци, напълно се пренебрегват поради сложността им. Не е чудно, че комплексните модели дават отклонения в пъти спрямо реално наблюдаваните температурни изменения. Като правило обаче, грешката винаги е в посока "климатичен апокалипсис" - така авторите добиват повече публичност, вземат хубави грантове, канят ги като експерти насам-натам, правят кариера. Започва едно голямо наддаване кой ще изплаши повече хората: според учени от престижни световни университети, арктическите ледове трябваше да са се стопили преди 10 години, Малдивите да са под водата преди 5, а днес човечеството вече да е изчезнало. Авторите на евтини сензации не търпят никакви негативи когато "предсказанията" им се разминат с реалността, а междувременно трупат активи от шума, който вдигат. Съвсем различна е ситуацията с учени, които показват в изследванията си, че плавното покачване на температурите не представлява екзистенциална заплаха, а увеличените въглеродни емисии са всъщност нещо полезно - те са например основната причина планетата да става все по-зелена през последните 20 години, въпреки големите горски пожари всяко лято. Такива хора, макар често да имат много по-добра експертиза и аргументи от апокалиптичните пророци, биват естествено изолирани защото прецакват схемата с лесните грантове, от която смучат пари големите университети, медиите ги недолюбват защото атакуват нещо, което им помпа рейтинга, за политиците такава криза - независимо реална или измислена, е възможност не само да отклоняват публичен ресурс, но и да заемат героичната поза на спасители, корпорациите генерират огромни печалби от "решението" на проблема, а драгият зрител просто сменя канала когато му кажат, че всичко е наред и няма място за паника - така са го научили. Въпросът с климата отдавна не е научен, а политически, икономически, рейтингов, и за някои - дори религиозен. Това личи по емоцията, с която се дискутира, при това от хора, които нямат ни най-малка представа за какво говорят. Ако той беше научен, щеше да се обсъжда в научните среди, а не на Световния икономичеки форум или в ООН, от учени, а не от провалени политици или разревани от гняв момиченца, и най-вече с научни аргументи, а не с хвърляне на обиди по опонента и доматена супа по картините на Ван Гог.
https://www.facebook.com/danail.brezov/posts/pfbid0D9CqJ3r687D87pZKnPeSfHqFG1MfuYvK3RhPy8c2Hb3bTVvQPgW6X3Lt27VReJtKl