Интересно, дали някой от затоплистите живее на село. Защото климатът в големия град и климатът на двайсет километра от него са две големи разлики, дето викат в Одеса. А и в самия град си има острови и огнища.
По едно време в Монреал почнаха да правят експерименти - там, където има асфалтиран паркинг, се слага трева с дупчени плочки, по стената на къщата се пуска пълзящ зеленаж, а ливадата отпред се засява с разни полезни растения, по улиците се садят ОТНОВО дървета.
И о, чудо, температурата на къщата падаше с нещо критично, като с петнайсетина градуса, без никакви климатици, спрямо предишното положение, улицата се захлаждаше, асфалтът не беше нагорещен часове след залез слънце. Бля, можело бе! Ама не, ще се строят и уплътняват централните градски площи, ще се задръства и без това натоварената отточна система, ще има "наводнения от катастрофичен порядък" и всички зелени ще се събират на соево мляко да плачат. Но нито един от тях не ще да ходи на село, да освободи трафика, да си посади доматите, дето му ги носят от Мексико, докато те и в Квебек растат лятото прекрасно. Писнало ми е от мрънкалници!