Високоинтелектуален човек различен от другите.
Предпочитаната формулировка е "дракон, скрит сред хората". Но това е друга опера. :D
И не. Не искам да съм различен от другите. Това, което искам, е когато видя заплаха, да я видят и другите. Това, което искам, е когато видя възможност, да я видят и другите. Това искам. И правя, което мога. Показвам. Обучавам. И никой досега не ме е обвинил, че крия знание. Напротив, неведнъж съм чувал друго - "много ги учиш". Защото знанието е сила и който те учи, дава ти от силата си. Но аз не съм Господ, да давам сила само с докосване - откъдето иде и "да хванеш Господ за шлифера" - нито пък съм взел сила, докосвайки тези, които са ме учили. Иска си усилие. Несъвършени сме, щото. Затова и се вбесявам, когато някой, който не е отделил честно нужното време и внимание на даден проблем или въпрос, арогантно ми демонстрира невежеството си. Което, само по себе си, е грях. Защото гневът, който изпитвам към този, който не знае, което знам аз, за упорството му в заблудите, не е праведен. Да, той не знае, знам аз. Но пък знае друго, което аз не знам. И като така, аз, ако съм честен, трябва да оправдая неговия гняв. С което знанието се изправя срещу мира. А не за това ни е дадено да знаем. От друга страна, обаче, не ни бе дадено. Взехме си го, с ябълката. И бяхме изгонени. От Рая. Който все търсим, а когато намерим - живеем със страха да не ни бъде отнет. Така е и с днешния прекрасен есенен ден - тих, слънчев, безоблачен. И страха да не бъде отнет - ако ние сме го имали, ще го имаме ли пак, ще го имат ли децата ни, и децата на децата ни. Моето знание ми казва, че хубавото е крехко. Трябва да бъде закриляно и запазено. Вчера, когато бяхме в пещерите, нечленоразделно и невнятно сумтящи, това не беше наша отговорност. Но ние еволюирахме. И вече е. Възпозвахме се от възможностите, които дава тази планета и се превърнахме в заплаха за нея. Покрай това забравихме нещо, което знаехме в пещерите - няма Тя, няма Те, няма Ние. Всички сме в Едно. В това Едно трябва да се държим прилично и отговорно, въпреки силата или илюзията за сила, които знанието и способността ни да трупаме и обменяме знания са ни дали.