Йоан Златоуст
Из Четвърта беседа върху Послание до римляни (PG 60, 417 sq.)
А кое е злото? В живота ни е навлязъл един странен и противозаконен копнеж. Налегна ни болест тежка и неизлечима, разрази се по-лоша от чума. Измислиха ново и страшно беззаконие, защото то променя не само човешките, но и природните закони. Така блудството стана дребна работа и то вече се определя като обикновен разрат. И както при страданията, когато дойде много силна болка, тя надвива впечатлението от предишната, така и прекаленият размер на тази сквернота прави непоносимото да не изглежда вече като непоносимо, тоест разврата с жена.
Защото изглежда, че е прекрасно да може да се измъкне човек от тези мрежи и има опасност занапред женският пол да стане излишен, щом като младежите заместват всичко онова, което принадлежи на жените. И не е само това злото, но и с голяма волност се одързостяват към такъв разврат и беззаконието се е узаконило. Така че никой не се страхува и не трепери. Никой не се срамува и не се изчервява, но дори се гордеят за тези жалки действия, а благоразумните се смятат за глупави и онези, които се стремят да ги вразумят, уж били заблудени. И ако са по-слаби, ги бият, а ако са по-силни - осмиват ги, подиграват ги и ги засипват с безброй хули. С нищо не могат да помогнат нито съдилищата, нито законите, нито възпитателите, нито бащите, нито слугите, нито учителите.
Защото успяха едни да покварят с пари - такива се интересуват как да спечелят някоя пара. А онези, които са по-разумни и се грижат за спасението на душите си, щом веднъж са им показали доверие, едни от тях много лесно ги приспиват и мамят, а други пък се страхуват от силата на безнравствените хора. Впрочем, по-лесно би се избавил някой, когото са заподозрели, че се стреми към царската корона, отколкото да се измъкне някой от ръцете на онези мерзавци, ако се опита да избави децата от тях.
Така насред градовете, сякаш са някъде в голяма пустош, мъже с мъже вършат разврат. Които пък са избегнали тези клопки, трудно ще избегнат обаче злословията от онези, които вършат подобни безобразия.
Първо, защото са твърде малко и затова лесно биха могли да останат незабелязани сред множеството на вършещите злини; и второ, защото самите онези мерзавци и мръсни бесове, като не могат по друг начин да навредят на тези, които не са им обърнали внимание, се опитват да ги накажат по този начин. Защото, като не са могли да ги наранят смъртно, нито да засегнат самата им душа, стремят се да накърнят поне похвалата за тяхното благоразумие, която тези хора получават от обществото, и да развалят добрия им образ.
Затова и чух, че мнозина се изненадват как досега не е завалял огнен жупел, как градът ни още не е изпитал онова наказание, което е понесъл Содом, макар и да е заслужил много по-тежко наказание, защото не се вразумяват дори и от злините, постигнали содомци? Но макар че онова селище вече две хиляди години крещи с вида си по-силно и от човешки вик към цялата вселена, за да не дръзне някой да върши подобен грях, не само не е намалял стремежът им към този грях, но са станали и по-нагли, все едно че спорят и се борят с Бога; и се опитват на дело да докажат, че колкото повече Той ги заплашва, те толкова повече ще бъдат привързани към тези злини.[...]
При някои от безсловесните животни има много силен полов нагон и неудържимо желание за сношение, което прилича на някаква лудост. Но при тях не се наблюдава това влечение на мъжко към мъжко и си остават в границите, които природата им е поставила. И хиляди пъти да се увеличи нагонът им, те все пак не прекрачват законите на природата. А тези, уж разумни същества, които са се запознали с божественото учение и учат дори другите какво трябва и какво не трябва да правят, които са слушали Писанията, дошли от небето, самите те с проститутките не завързват връзки толкова лесно, колкото с младежи. Сякаш не са човеци, сякаш няма Божи промисъл, който наказва престъпленията, но все едно някакъв мрак е завладял всички и вече никой нито вижда това, нито ги чува – до такава степен се одързостяват във всяко отношение и при това с толкова голяма ярост. А бащите на развращаваните деца мълчаливо търпят това и нито изчезват заедно с тях, нито мислят как да поправят злото. Защото дори да трябваше да закарат децата си в изгнание в чужбина заради тази страст – било по море, било на някой остров, било на необитаема земя, било във вселената над нас, не би ли трябвало да се постараят и да направят всичко, така че да не се внасят тези срамотии? И ако някъде има някое село, нападнато от тежка болест, например холера, няма ли да отведем оттам синовете си, дори те там да печелят много добре и здравето им все още да е добро? Сега обаче, когато навсякъде има такава голяма поквара, ние не само водим децата си към тази пропаст, но и онези, които искат да ги освободят, ние ги пропъждаме, сякаш те носят бедите. Наистина, какъв гняв и какви мълнии заслужава цялото това поведение, когато се стремим да поправим думите на предупреждаващите и да ги „изчистим“ с мярката на светската мъдрост, а душата, която лежи в блатото на разврата и непрекъснато се разлага, не само я пренебрегваме, но и когато пожелае да се поправи, ние й пречим?
И нима някой ще дръзне да каже, че е възможно тези, които са затънали в такива грехове, да се спасят? Как да се спасят? Защото тези, които са избегнали страстта на разврата, онази тиранична любов, която разрушава всичко (макар че са малцина тези), те обаче не избягват жаждата за богатство и слава. А повечето от тях са обладани и от тези последните страсти, но и на страстта на разврата се отдават с огромен устрем.
