Без да разводнявам съзнанието си с всякакви доводи "за" и "против" и "дали", използвам единствено моята ЛЕМА по тези и други въпроси улесняваща разбирането им и съставена от няколко различни точки:
- Държавата по дефолт счита парите НИ за своя лична собственост. И в никакъв случай не иска да ги раздава на пътници към пълна независимост от нея и от Земното.
- Взимането на пари от джобетата на плебса е много по-лесно и има безброй варианти за успех, докато получаването им (извън криминалните начини) е силно утежнено, а в достатъчни количества, невъзможно.
- Само един мъртъв пеционер е един добър и съзнателен, изхвърлен зад борда на борбата за обогатяване, член на обществото.
- Всички желания и действия на държавата в ролята на наложница на нейните лавъри (с други думи - еб**и), сиреч облагодетелстващите се от нея, т.е всякаквите управници и управляващи, се свеждат единствено до все повече и повече кайметата измъквани от джобовете на потърпевшите - плебса и на илотите - пенциите!
- Измисляните без умора всякакви частни, полудържавни и дори "държавни" - повече или по-малко истински, фиктивни, закумуфлирани и пр. и пр. организации за допълнително финансиране с редовно влагане на пари в тях - са по дефолт МОШЕНИЦИ. Взимат и нямат намерение "някога" да връщат някакви пари! Особено на заминаващи в небитието хора от Третата възраст. Просто защото воденето на дела е кауза Пердута и времето за достигане финала с евентуална присъда, надхвърля времето за остатъка живот на Пенцията и самото време за съществувание на тези организации.
- Изстискването на плебса от държавата, смилането му и дори ликвидацията в масови мащаби се равнява на природни катаклизми, където съпротива не е открита и краен успех не е възможен.
- Позитивното (все пак има!): - Все още не се дават открито награди за отстреляни пенционери, срещу доказателства - Чифт уши.
8)