Езикова тема.

[buratinob]

Луци Файт: Това предстои да бъде уточнено. Лично аз смятам, че трябва да се замислим дали въобще все още се нуждаем от отметките за пола. Та нали всеки от нас знае какъв е той всъщност! Има ли нужда и от вписване в документите тогава? Но подобно нещо би трябвало да се обсъди от цялото общество.

Лични карти с биометрични данни, скоро и генетични ... без да се упоменава пола.
Водата става все по-мътна и КОЙто трябва лови повече рибадуши.

[Zeitgeist]

Лични карти с биометрични данни, скоро и генетични ... без да се упоменава пола.

И бащиното име да не се упоменава. Сакън!

[lucho]

П.П. Не съм си получавала знанията по старобългарски език, по историческа граматика, кирилометодиевистика, диалектология, фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, стилистикса, история на новобългарския книжовен език и пр. от уикито. Не ми го пробутвай, моля.

Не, тази статия не е за теб, а за останалите, т.е. за неспециалисти. Като обобщение или "ликбез". Може да има и по-добра статия, не съм се ровил.

Казва се "двама души". Който казва "двама човека"... му прати поздрави от мен.

А някои хора считат, че "двама човека" също е правилно:

https://kaksepishe.com/articles/edin-chovek-dvama-dushi-mnogo-hora/

Смея да твърдя, че езиковата ситуация в момента вече налага преосмислянето на книжовните граматични форми на човек и въвеждането на (двама) човека като дублетна бройна форма, паралелно с (двама) души.

П.П. В актуалната платформа БЕРОН формите (двама) души и двама (човека) вече са дублетни.

Но като отидох на препратката, дадена в горния цитат, какво да видя:

От 1983 до 2002 г. правилна беше само формата (двама) души, от 2002 до 2012 г. – (двама) души и (двама) човека, а от 2012 до 2024 г. – отново само формата (двама) души.

Това ме хвърля в ступор!!!

ПП: Забравили са да напишат как е било преди 1983 г. и как е след 2024 г. Предполагам, че и в двата случая "двама човека" е било и е правилно!

[Zeitgeist]

Лъчо, кое правилно, кое неправилно, кое дублет, кое - не, не го казват ни Върбанова, ни Трепетликова, ни платформи Берон, ни ремаркета Богоров Иванчо.
Казва го Правописният речник на българския книжовен език на БАН. Кодификация на нормата му се вика, закон демек.
Отвори си предговора на речника, граматиката на Стоянов, а най-добре на проф. Петър Пашов (ако я намериш, че е кът) и там чети.
И не ме занимавай с разни Павлини, Полини и Пауни и с кой кво рекъл, другият кво казал, а третият кво написал в мрежата.
ТъЧъКъ за днес.

[Nor1]

Смея да твърдя, че езиковата ситуация в момента вече налага преосмислянето на книжовните граматични форми ...

Смея да твърдя, че организираното видиотяване отдавна е наддържавна политика.

[onzi]

П.П. Помощ от приятел 2: Отвори си правописния речник на БАН от 1983 недемократична година и виж какво пише в предговора по въпроса с "двата ученика".

не ми е подръка, но ми попадна ей-това: https://www.balgarskiezik.eu/p-2017/L-MIKOVA-full-114-124.pdf

и там си пише черно на бяло, че в 1983 бройната форма е било препоръчно да отпадне /без да е изрично забранена/, и е отпаднала окончателно през 2002 и 2012.

Обаче при съществителните за лица не става ясно имат ли бройна форма, или не. Това е показано в словника на речниците от 2002 и 2012 г., където при съществителните от м.р. винаги е посочена и форма за мн.ч., и форма за мн.ч. след числително име: при лицата - обикновена форма за мн.ч., а при нелицата - бройна форма.

[Nor1]

Скоро и родовете ще препоръчат да отпаднат, като "реч на омразата".
Пък и да им е по-лесно на калайджиите, копанарите и кардарашите.

Жинатъ болну, дицата и той.

[Zeitgeist]

и там си пише черно на бяло, че в 1983 бройната форма е било препоръчно да отпадне /без да е изрично забранена/, и е отпаднала окончателно през 2002 и 2012.

Отпаднала е другий път.
Отваряш
 Официален правописен речник на българския език, София: Просвета, 2012, с. 26-27, параграф 19.2. - 19.2.6.
И там четеш всичко за бройната форма - 2 страници голям формат, ситен шрифт.
И престанете да пробутвате разни Павлини, Лори и прочее "аргументКи".

[Zeitgeist]

Скоро и родовете ще препоръчат да отпаднат, като "реч на омразата".

Всякакви Павлини и Лори от "/не/Знание за всички" и други соросови дъщерни дружества и щерки много се стараят в посока на отпадането на българския език.

[lucho]

Отвори си предговора на речника, граматиката на Стоянов, а най-добре на проф. Петър Пашов (ако я намериш, че е кът) и там чети.

Намерих сканирана граматиката на проф. Петър Пашов от 1999 г. тук:
https://ru.scribd.com/document/633680553/Петър-Пашов-Българска-граматика

Стилът му ми харесва, много добре обяснява нещата, така че и неспециалистите да ги разберат. Та ето какво пише там на стр. 46 за бройната форма на мн.ч.:

"Бройна форма" за множествено число

Съществителните от м. р., които в ед. ч. завършват на съгласна, имат и една особена форма за мн. ч., която се употребява само след числителни имена и след числителните наречия колко, няколко, толкова. Тази форма исторически също е наследник на старата двойствена форма, но постепенно е започнала да се употребява не само след два, а и след всички числителни, но само при съществителни от мъжки род. Ние казваме напр. Имате ли билети?, но ако назовем точния брой на билетите, ще кажем Дайте ми три билета, а не три билети. Затова и тази форма е наречена "бройна", защото се има предвид точното количество, точният брой на предметите. Това личи особено ясно от разликата, която се прави при колко – ако се пита за точния брой, ще се използва бройната форма за мн. ч. (Виж колко гълъба са се събрали, тоест "преброй гълъбите"); ако обаче отбелязваме само голямото количество, подразбира се "много" и се изразява учудване, възхищение, тогава след колко ще употребим не бройната форма, а обикновеното множествено число (Виж колко гълъби са се събрали). Така е и в заглавието на известната българска пиеса "Я, колко макове".

В книжовната норма се прокарва разлика между лица и нелица при употребата на бройната форма, макар че това не се спазва последователно. Препоръчително е при съществителни за лица след числителни имена да се употребява обикновено мн. ч., а не бройната форма, напр. В нашето училище има осем учители и 95 ученици, а не "осем учителя и 95 ученика".

Особено недопустима е употребата на бройна форма след специалните мъжколични форми на числителните двама, трима и пр., напр. трима студенти, а не "трима студента", двамата клетници, а не "двамата клетника". В народните говори много често тази разлика не се прави и оттам се явяват и изрази в духа на народната реч, които се срещат в народното и в личното творчество, напр. у Асен Разцветников "Твоите двама сина, горди, непокорни, като златни снопи, майко, ще се люшнат".

Разграничаването между лица и нелица при съществителните във връзка с употребата на бройната форма може много добре да се илюстрира с омоними, когато две съществителни напълно съвпадат по форма, но едното от тях означава лице, а другото – нелице. Добър пример е хан – при хан (владетел, вожд) ще кажем двамата ханове, а пък при хан (хотел, странноприемница) ще кажем двата хана. Така е и при двама царе, но двата царя (при игра на шах). Когато говорим за отбори съперници в някакво състезание, ние ще кажем двата съперника, а когато става дума за отделни състезатели, ще кажем двамата съперници. Една организация може да има 50 членове, а един закон или устав може да има 50 члена (а не "членове").

Но по отношение на съществителните за лица сравнително често се срещат отклонения, които показват, че тази норма не се е още наложила, напр. Осем президента са се сменили..., Мадридският съд е осъдил пет работника и три свещеника на затвор. Загинали са пет знаменосеца, но знамето не преминава във вражи ръце. Тази употреба трябва да се избягва.

Зависимостта на формата на съществителното от числителното е толкова силна, че действа, така да се каже, и от разстояние. Ние казваме не само осем картофа, но също и осем много големи картофа, а не "осем много големи картофи". Ето един пример от книгата "Българският Великден" от Т. Жечев: Една фраза може да се изговори по два противоположни и все пак равностойни начина: с гордост и съкрушение – виждаме, че словосъчетанието два начина е разкъсано от израза противоположни и все пак равностойни – и все пак числителното два изисква съществителното да бъде в бройна форма. Трябва обаче да се каже, че при такова или по-голямо отдалечаване на съществителното от числителното може да се употреби обикновено мн. ч., напр. "...атмосферата на два големи и вълнуващи с борбите си за справедливост и красота градове'.

Силата, с която числителното предопределя бройната форма, е толкова голяма, че понякога се прекалява – срещат се явни грешки, напр. "Той живееше в София, на ъгъла на два от най-оживените булеварда'', "Оригиналът е загубен, но се пазят пет от неговите преписа". В тези примери числителното и съществителното не са от едно и също словосъчетание, следователно бройна форма не трябва да се употреби, но така да се каже, инерцията след числителното, особено след два, довежда до автоматично използване на бройната форма.

Ето още един пример, който крие други особености и при който също неправилно е употребена бройна форма: "Три са основните етапа в развитието на българската литература след Освобождението. .." В това изречение се говори за три етапа, но словосъчетанието не е три етапа, а три са етапите, затова е правилно да се каже Три са основните етапи, а не "Три са основните етапа". Ако обаче имаме чрез инверсия вмъкване на спомагателния глагол в словосъчетанието, тогава ще се запази бройната
форма, както е в стихотворението на Вапцаров Шест сме века чакали напразно, чакали сме сто синджира роби, или в народ-дата песен Два са бора ред поредом расли.

Трябва особено да се обърне внимание на това, че бройната форма не бива да се употребява след съществителни имена, които означават количество, дори и точен брой, но граматически не са числителни, напр. една дузина моливи, а не "една дузина молива", но, от друга страна, дванайсет молива, а не "дванайсет моливи", също три чифта кренвирши, а не "три чифта кренвирша". Неправилно е "девет двойки признака", трябва да бъде девет двой-ки признаци. Бройна форма не следва да се използва и след десетки, стотици, хиляди, милиони и пр., защото това са съществителни, а не числителни. Правилно е стотици трактори, хиляди камиони, а не "стотици трактора", ,,хиляди камиона"; правилно е Произведен е първият милион трактори, а не "първият милион трактора".

Като изключение в административния "финансов" подетия бройна форма може да се употреби и самостоятелно, без да бъде след числително име: Сумата да се изплати в лева; Цените са в щатски долара; Данъкът се определя на база квадратни метра застроена площ и др. подобни. Тази употреба не е утвърдена от книжовноезиковата норма. (За "бройната форма" вж. и в Синтаксис, Синтактично управление).

[Nor1]

Aко още веднъж се излъжа да прочета толкова дълга лекция за такива дреболии,
и аз ще почна да търся телета под воловете.

[AnonimusBG]

Светице много си те уважавам но все пак за диалектите - селата на майка ми и баща ми ги разделят 14 км от полето до планината, но ги разделя и някакъв диалект.
Аз естествено съм израсъл в двете села и всичко разбирам, но е факт че през 70-те години например имаше някакви малки неразбирания при роднините.
Бунела, бабуль(и още неща за които трябва да си спомня) ги разбират при майка ми, но не и при баща ми.
А като прехвълиш Средна гора от другата страна на билото комшиите от Турия всичко разбират.
Четете Чорбаджийски и неговите записки.

[Maximus II]

Който знае диалект, има по-богата езикова култура, който знае само диалект, си е обикновен простак!