Значи, седя и си мисля една сценка. Горе, у Валхала, Один е събрал де що юнак е погинал на малък сабантуй. Пощо не само що е маке, то е юнак и вади нож за щяло и нещяло, но и всички останали херои са си донесли играчките. Седи Крали Марко и вика на приятеля си Торанага, абе, малкият, ти защо имаш две саби? А Торанага гледа изпод вежди и вика, не си познал, маке, аз имам тати и вакидзаси, а сабя има Емир Черкезина. А, вика през масата Емир Черкезина, аз имам ятаган, как го не научи бе, Марко, толкова време се клахме! Да бе, да, аз да не съм се клал само с тебе, отвръща Марко, ей ги тука френците, с техните саби-френгии, що се трошат като ги праснеш малко по-ячко. А, казват френците, то не може всеки да се дореди до сабя-дипленица, още дамаскиня, щото скъпо по онези земи. Скъпо я, щото по-леко, казва Харун ал-Рашид, това да не са ви гламавите двуостри мечове, дето ти трябва боен слон да ги вдигне и стават само за церемониални печати. Ииии, все ще намериш маана, казва французинът с печата, ми по-добре ли е да си като "Мекия меч", а?
А в края на масата група математици тихичко обсъждат формите, които могат да имат хладните оръжия, за да могат да се вместят в ножниците си. До тях група литератори спорят за семантиката на родовете за мечове, саби и ножници. А още по-нататък група ковачи уточняват свойствата на финката и булатната стомана и техните преимущества пред тантото.
За кукуригото в следващия брой.
