Защото майка му може да е наркоманка или алкохоличка и да има нужда от лечение. Защото може да е в тежка депресия и да е направила опит за самоубийство. Защото може да се препитава с проституция, използвайки жилището, в което живее с детето. Защото се е подхлъзнала на леда пред дома си и лежи с пукнат прешлен в болницата. Защото е в затвора. Защото е на 14 години. Такива едни неща ...
Това не е сериозен аргумент, нали го осъзнаваш? Най-малкото защото описва изключения, а с приемането му има опасност те да станат правило.
Тези изключения изброени ли са в стратегията? Като случаи, при които е възможно да се пристъпи към прехвърляне на детето в приемно семейство? И нали знаеш, че това с приемните семейства някъде се е превърнало в бизнес?
По кой начин ще стане "правило"? Дори адв. Шейтанов предпочете да ни затрогва с каноничния образ на Богородица с Младенеца, който злата държава и алчните НПО ще и отнемат, а не с иконата на Св Четиринадесет хиляди младенци, избити от Ирод във Витлеем. Но пък вие можете да си я вземете за знаме. Всички вие, които нямате и никога не сте си имали общо със социална работа и отговорност за социални услуги, но сте богати на мисли за "соросоиди", отнемащи дете от майка от алчност и перверзия. Какво да изпита, прочее, човек, който с години се е занимавал с това, посветил е живота си или дори го е дал за грижата за несретни майки и измъчени деца срещу мизерна отплата, гледайки и слушайки тъпните на мазни адвокати, самодоволни отци, безсрамни политици? Омерзение, отвращение, гняв, омраза?
Ето ви, прочее, знаме, да си развеете.
Така безхаберието и безсрамието ще си намерят печален образ. Клеветете държавата си и служителите и - социални работници. Щото сте много свършили и допринесли, невежи и празни дървени философи, за грижата за унизените, оскърбените, болните и нуждаещите се. И последното, което имат тези хора, за да оправдаят нищетата си, отнемете го - самоуважението им, заблудата, оказва се, че обществото цени и се доверява на труда им. На опита, знанията, интегритета им, чрез които преценяват в интерес на децата и семействата им.
Приемното семейство било бизнес? Не, не е бизнес. Препитание е. Хората се препитават, не печелят. И тези басни за бизнес на НПО, също. Има много други начини, далеч по-сладки, да крадеш от държавата и обществото, пък било и с НПО. Грижата за деца с тежки увреждания е доста назад в списъка. Както и въобще грижата за деца в риск.
Не, казвате, има такива? Ами добре. Нека, тогава, мерзавците, дето търсят обществено признание с филипики срещу Закона за социалните услуги, със същото това усърдие да издирят и покажат тези случаи. Всички ще им бъдем благодарни за труда. И, моля, нека да не ни разправят колко е зле в Норвегия и колко е гнила Дания от амвона си посред България. За да се запази някакво приличие, все пак.
