Седя си, чета ви... Никой и дума не обелва за двете революции по целия свят - индустриализацията, която направи селяните излишни в по-голямата си част, и информационната бомба, която ни гръмна всички заедно.
Значи, отивате при Моканина и казвате, слушай, чичо, няма да минат и трийсет години, болести като Нонкината ще се лекуват не с бели ластовички, ами с две хапчета на ден, и тия хапчета ще са колкото бобено зърно всяко. Или изобщо няма да се появяват тези болести, защото всички деца ще получават по една инжекция докато са манечки и няма да ги хваща. Освен това ти за един ден с една нова джаджа, наречена трактор, ще изораваш толкоз, колкото сега можеш за два месеца. Никакви Пенки няма да примират от жега, защото внуците им в такива малки къщички, където има хладен въздух, качени на голяма такава машина, комбайн се вика, ще ожънват и отвяват къмто цялото поле на ваше село до обед, а следобед ще ходят в съседното село да жънат.
Какво ще правя аз, чедо, ще попита Моканина.
Ами ти с твоята бабичка ще можете да си гледате стоката, ама за удоволствие, щото в селото ще има колективен обор на пет хиляди глави монтафонки и още толкоз от старите говеда. Ще ги доят стотина жени, с апаратчета едни такива, като четири телета едновременно дека смучат, и млякото по тръбички ще отива в голяма цистерна, по-голяма от на бея къщата. Ако не ви се гледа стока, можете бахча да си насадите, да не изчезнат старите сортове. А можете и по света да пътувате, не до София само, ами и до Виена, до Лондрата даже, че и по-нататък, в Африка да отидете!
Какво ще правя в Африка, сине, ще рече Моканина, като никого няма да познавам там? А, ще познаваш и още как, ще може като седнеш пред една кутия, тя да ти показва цялата Африка и всички хора в нея, а ти ще си избираш с кого да приказваш и на кого писма да пишеш. Така де, ако ти остане време от гледане на истории в друга кутия, която пък ще ти показва целия свят и разни хора ще ти разказват за него бетер дядо Ставри, попа във вашата черква, кога говори за Ерусалим.
Не думай, ще рече Моканина, ами колко ли дни ще ми трябват, пък и колко каруци ще потрошим с бабата доде я стигнем Африката! Е, не, тогава каруците ще са летящи, качваш се като в кръчмата, носят ти да ядеш и пиеш, после дремеш малко и си в Африка до довечера.
Сине, ти да не си ял от овеса с черната главня, а? Може и на коня си да си дал! Щото от одеве се опитвам да подуша дали си пил, ама не ми миришеш, пък такива измислици как ти идват наум. По-добре пални свещица за Нонка, белким оцелее, че им е една останала, демографска криза ще му викате по-нататък...