Oще Още Още
Норма! Щото докато съчиня каква е връзката между комиксите на Госини и Юдерзо за Астерикс и феминизма, пък го прекарам през Втората Световна и френските исторически драми, мозъкът ми е станал на комикс!
Не е комикс. Защото:
Напъните ти да си съчиняваш връзки между комиксите на Госини и Юдерзо за Астерикс и феминизма могат да ти служат единствено за камуфлаж.
А още по-малко можеш „да ги прекарваш през Втората Световна и френските исторически драми!”
Пояснявам за родените по-късно:
1. В комиксите на Госини и Юдерзо дамите участват в местните битки наравно с мъжете, което е доста напредничаво за времето, когато са рисувани Астерикс и Обеликс.
2. Втората Световна е времето, когато дамите участват във френската Съпротива наравно с мъжете. Едит Пиаф получава Ордена на почетния легион за това, че носи в козметичната си чанта с двойно дъно фалшиви документи за затворниците в лагерите, в които отива да пее втори път. На първия път очарованите фрицове нямат нищо против да се щракнат на портрет с певицата, тя иска още и портрет със затворниците, що да не се угоди на каприза на една артистична дама, хем нищо не струва. После снимката се увеличава, готвят се фалшиви лични карти с истинските фотографии и немалка част от успелите да избягат отървават кожата именно заради наличието на такава карта. И това е само един от най-известните примери.
3. По същото време Франция, която е окупирана, се занимава с производството на исторически филми. Както се досещаш, не се правят филми за Гестапо, а за великите кралски особи. Дворци, карети, балове, дами, кавалери, галантност и галантин, само и само нищо за съвремието. Изкуството като чисти гащи с тантели на насран задник. Бягството от действителността на част от "интелектуалния елит" на нацията, докато другата част се надига от болничната койка в Канада и отива да лети в разузнаването въпреки изричната забрана да го прави.
4. Което ни води до колаборационизма и неговите последствия, като остриганите дамски глави на дамите, които били в по-близки връзки с окупаторите. Лишаването от космения покров не давало възможност на дамата да "изчезне" от погледа на съседи и роднини, било нещо като временно клеймо. И именно върху дамското излъчване, което и било основа на близките връзки. Така "коафираните" дами бил посмешище за околните, а именно на феминистките, които не се продавали за парче хляб и така.
5. Което ни води обратно в света на комиксите, където по древни религиозни обичаи обилното окосмяване се приема за знак на сила (цитат за Самсон и Далила) или доброволното лишаване от него се приема за почитание към боговете и спазване на обещание (косите на Вероника, мит и съзвездие). Във всички култови комикси имаме поне по една дама със съответната прическа, която гарантира нейния статус - от школската панделка на Матилда във Фастъчетата до синьото нещо на главата на Марж Симпсън.
6. Което идва на ни каже, че комиксите затвърдяват стереотипите - което и беше задача на проекта.
Така де, ама колко сме такива, дето го можем да го минем по тази Мьобиусова лента.