"Потника" понякога е незаменим
Всяка литературна творба трябва да е ангажирана. Аз обичам тези две на гениалния Марин Крусев от "Ясна мъгла" :
ПЕСЕН
Върбица - върба моя, - храст диворастящ!
Вдишвам въздуха ти ведър,
втренчен възклицавам на вълшебството ти...
Вълци са вили във върбите,
вършал е вятърът твоите къщи вехти...
Всичко е вече минало.
Вече си водоснабдена, Върбица!
Виждам децата ти весели
вафли ядат пред читалището...
Янтра край тебе тече - язове я преграждат,
яздим коне необяздени из яворови кории
до върбови такива.
Бащите ни бавно бракониерстват -
с бомби бомбардират
бистрите речни вирове.
Майките ни бельо белят
и беседват по същността и беленето.
Баджанак ми баластра добива
от дълбокото речно корито с багер.
Върбица - върба моя, храст диворастящ,
мой родов корен,
като на видеозапис те съзерцавам!
ЛЕТЕН ДЕН
Ех, какъв прекрасен ден!
Догдето ти вижда окото -
в полето купен до купен
и коне през просото!
Взреш се нагоре - лети самолет!
А от него хвърля работник
химпрепарати - за берекет
и против цвекловия хоботник.
И на душата ти става леко,
готов си да тръгнеш по риза
и да идеш далеко, далеко...
Но... колата ти е в сервиза!