Милата Редакция Оттатъка, продължава да публикува мокрите бълнувания на самодейната и явно много самотна, либерастката боркиня, мома Аделинка.
Но преди да загубя отделените, няколко десетки минути от остатъка мой живот за едно „нещо“, едно голямо Нищо, е редно да направя една уговорка. Чрез нея, ще стане ясно, защо допускам тази загуба на време и защо се занимавам с ирационалното хвърляне на камъни в едно жабунясало, затлачено с мръсни отпадни води и натурални кебапчета, блато.
Защото винаги съм казвал (още в Скаят), че жените са нещо по-висше от мъжете. Те, „слабият“ пол са отговорни да създават нов живот, да възпитават продълженията му, да се грижат за какво ли не и в крайна сметка, ако доживеят, да станат вече грижовни баби с нов низ грижи и усилия. Една верига от дълга редица впечатляващи постижения в дазайна на „слабите“ жени. И когато се появи някоя, външно наказана да прилича на жена, а в същност да е едно Агресивно Нещо отричащо живота и служещо на сатанински догми, козни и прелъстявания от към Мрака, изведнъж се надига древна генетична заложеност: – да изчисти пречката, опасността, врага на всички ни и най-вече на "най-слабите"...
И днес сме залети от измъкнатите из от нищото кухи фрази, скудодумни заключения от самозададени леми на безсмислието в едно много проветриво, със силно ехо, междуушие… Това на Аделина Марини. Ето на, сякаш ехото ала легендарната Аврора за момент надделява и се изпрасква твърдението:
(комунизмът изисквал)
…индивидът да се жертва в името на държавата…* Аделинка може тогава да е минавала лесно под масата и да не е разбрала, че Държавата, това бе Партията, а Партията бе народът. Отделно е, разбира се, че системните хиперболи и неточности бяха в изобилие. Най-вече заради известна прилика между тогавашните Големи доброутрота и сегашни псевдо „елит“. По-скоро индивидът можеше да бъде пожертван в името на Партията и т.н. по веригата. Факт бе и първият член на Конституцията до неотдавна. Сега отново изгря и ни се налага един нов Първи Член - Нео-либерализма!
* Следват разсъждения за Соц-икономиката и ЕС паралелите ‘и. Отново с намирисващи твърдения и скалъпени сравнения. Като цяло остава едно чувство, след прочита, за хаотичен ентусиазъм да се громи Орбан на всяка цена. И апогеят не закъснява:
…
продиктувано от обсесията му с миграцията, … (sic!)
* Изяснява се как Орбан не искал мигранти, защото по-добре било европейските жени да раждали децата сами. И как нямал отговор, какво щели да РАБОТЯТ тези деца. Но в умната ‘и главица не идва никаква ленива мисла, като:
- А КАКВО ТОГАВА ПРАВЯТ МИГРАНТИТЕ ТУК, ЩОМ НЯМАЛО ДОСТАТЪЧНО РАБОТА? - Но в същност живота ни показа КАКВО правят.
- Правят едно голямо НИЩО. Папкат, сер*т, цвъкат деца, радват се на „културните“ си особености - даже многоженство им признават и ползват на воля социалните пари на налазените държави от тях.
Дали Марини се сеща, че правилният въпрос е:
- А какво ще правим ние, европейците с ТЕХНИТЕ ДЕЦА ОТ КОНВЕЕРА ИМ, тогава?И знаменателният пасаж с мигрантите индуцира внушението, че щом не ги искаме това било КОМУНИЗЪМ ПАРЕКСЕЛАНС?!!
Но истинският подводен риф, лодката на Марини улучва с подхвърлянето на „доказателства“ как Орбан бил не по-малко националист (разбира се – смъртен грях според Марини) от самите германци и тяхната Немска историческа школа... Тезата 'и е:
...
германската историческа школа - силно националистична, била допринесла за световните войни в Европа в началото на XX век.* Дивотията тук е 100%, особено на фона на поясненията по този въпрос „Защо са подпалени двете Световни войни в 20-ти век“ направени от Джордж Фридман на знаменитата му Прес-конференция от 04.02.2015 г. (тук на немски
https://www.youtube.com/watch?v=vyTRTngnfOM , цялата на английски:
https://www.youtube.com/watch?v=QeLu_yyz3tc ) Отговорът е еднозначен: - За да не се стигне до тесен съюз на двата взаимнодопълващи се народа!
ПО-нататък публикуваната дивотия градира все повече и повече, минава през още няколко точки (например, как Соц-общността нямала икономическа взаимосвързаности?! – А къде остана СИВ?), също така спорни, за да стигне до „откритието“ как Орбан бил политическият Франкенщайн в сърцето на ЕС и как той бил „проблемът“ на Съюза и как трябвало да му се намери цаката – пардон – решението!...
Аз на туй място си мисля, че ползата от Аделинчето за Газетата е колкото от дръгливо магаре – вълната. Единствено, тя може да служи като индулгенция за "широта" на застъпваните материали и, второ, че просто няма така лошо нещо, което да не послужи за един добър Пример.
Изводът е, че Аделинчето е отличен пример за преносител вируса на бясна, безмозъчна, алогична, мракобесна либерастия!
Не е никак малко, нали?
