Нова нормалност е състояние, при което възстановяването на предишното положение вече е невъзможно.
В икономиката и социалната сфера това е състояние след криза (по-лошо от изходното), при което нивата на стандарт и благополучие няма да бъдат възстановени.
При всички положения този израз означава единствено влошаване на състоянието. От нас се очаква приемане на неизбежността.
Аз съвсем искрено не разбирам на какво се крепи убеждението, че
трябва да съществува определен стандарт, който държавата (и светът като цяло) да са длъжни да осигуряват, за да е добре всекиму точно както си е свикнал или както му се иска да е.
Наистина периодите преди 2020 няма да се върнат. Чудесно, прекрасно, идеално.
И изобщо не го намирам за незаслужено, особено за територията и населението ѝ.
Няма да има потоци нископлатежоспособни туристи (и отражението им върху околната среда), няма да има гъз път да види с повод и без повод, че полетите са евтини, няма да има ежегодно увеличаващи се доходи, няма да има потребление, на каквото средната класа, особено по-горната ѝ част, беше свикнала, няма да има толкова перспективи децата да учат в чужбина, да се купуват нови имоти и т.н. и т.н.
Всички ще трябва да работят повече и да имат по-малко.
И? Децце вика - храна, вода и покриф (или във всеки случаи достатъчно разумни базови неща) стигат, за кво толко ревете?
