Тъй като някои съучастници се заинтересуваха, как се правят лесни пари, ами правят се и то не с ръце или копане на канали, гледане да деца и старци по разни домове, а по други начини с малко гледане и повече мислене.
---
Ако чуете да казват, че САЩ са страната на неограничените възможности – повярвайте! Няма да сгрешите!
Когато бях дете прадядо по майчина линия и бивш неотстрелян од червената сган водещ ‘народен капиталист’, ми каза:
Ако искаш да правиш лесни пари, и да си добре в живота, ползвай главата, а не ръцете си!Не мина много време, за да приложа това изречение на практика.
Краят на 20 век.
Наложи се да напусна FPC, USIA, Ню Йорк Сити, за да се присъединя към вашингтонски екип по ‘палене на печки’ в Рейбърн билдинг, намиращ се на ‘Капиталния хълм’ в столицата.
Размотавайки се насам-натам забелязах, че всяка сутрин, от Понеделник до Петък включително, тук пристигаха политически фигури свързани със сериозният бизнес на САЩ за срещи с комисиите по търговия, бюджет, икономика, градоустройство и прочее.
Тези хора чакаха с часове за регистрационни номера, а същите бяха раздавани в 9 A.M., което означаваше, че провинциалните бизнес-политици ТРЯБВАШЕ да пристигнат един ден по-рано, или да остават в хотел и се връщат на следващият ден, да трошат пари и най-вече ценно време.
Трябваха ми няколко часа, за да включа как мога да правя щури мангизи от чакане за входни номера в комисиите.
Разбира се, аз нямаше да чакам никъде, но щях да намеря свестни индивиди, които да правят пари БЕЗ да работят и да се облагодетелствам от това.
Разговарях със сенатор *** ******, конгресмен ***** ******* и още двама + една конгресменка (конгрес/уумън-ка), с които си имахме думата.
Тъй като едрият бизнес и политическата конюнктура са в диалектическо единство, идеята ми беше приета и след седмица получих отговор кратко и ясно отразен върху лист формат А4 с воден знак US Congress, оторизиращ моята скромна персона да извършва бизнес с… Конгреса на САЩ.
Тук ще направя едно лирично отклонение.
Ако ти кажат, че в САЩ можеш да стартираш какъвто и да е сериозен бизнес или да се уредиш на хубава работа, без някой да те ритне отзад – забрави !!!За по-малко от 4 часа регистрирах компания с идеална цел:
Бизнес с US конгрес, намерих необходимите лица – повечето ветерани от разни войни. Даже един от афганистанските бойци говореше невероятно добър руский.
Политиците и бизнесмените от другите щати вече нямаше да чакат на опашка, а както вече споменах по-горе, а някой друг щеше да чака вместо тях.
Всеки ден пристигаха между 10 и 16 политико-бизнес представители от различни щати и плащаха по $500 на калпак.
С други думи, всеки ден разполагах с кеш параса 5-8 хилки ф доларес, од които заделях по 150 долара за всеки нает хайлякчия, който трябваше да чака от 5 до 10 сутринта, сиреч до пристигането на бизнесмените от аерогарите.
След разплащане с работниците, оставаха минимум, подчертавам минимум, $3,500 на ден, за фон ДьоТен и то без пишещият да си мръдне задника.
Имах неограничен достъп до вси канцеларии на Конгреса, правилно ориентиран политически, без криминално досие и с логичен достъп до офиса издаващ номерата.
Писмото от Конгреса на САЩ ме направи недосегаем.
Работих в това направление дълги години, благославяйки прадядо ми за ценната идея.
В този момент синът ми движи далаверата, въпреки че го водят на работа лаборант еди-къде-си.
Отдавна е скромен милионер без да си троши ръцете, копа канали, или носи армагани по етажите на някой кънстракшън сайт.
Дъщеря ми работи в Емпайър Стейт Билдинг за Щатско-Руска компания и заработва по 485 долара ... (да ви призная) не на седмица или месец, а на ден.
Прадядо ми, дядо ми и майка ми, да почиват в мир.
И поредният привет, но този път од Пордим. -:)
