"Ти например не си ли десен гласоподавател?
Категорично. И винаги съм била, от първото участие на СДС на избори, ония, на които Й. Сърчаджиев и баща ми, Бог да го прости, плакаха, когато излязоха резултатите от гласуването."
Онова СДС не беше дясно.
Учредители на Съюза на демократичните сили на 7 декември 1989 г. са организациите Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, Независимо сдружение „Екогласност“, Конфедерация на труда „Подкрепа“, Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива“, Българска социалдемократическа партия, БЗНС - Никола Петков. По-късно към съюза се присъединяват организациите Радикалдемократическа партия, Зелена партия, Демократическа партия, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Демократичен фронт.[2][3]
Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран Желю Желев. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов.[4]