За протокола - паметник на американските летци няма, повтарям - няма. Това, което се спряга, е паметник, "дарен" от N-ския американски полк в памет на "американците, воювали и дали живота си в България" - цитирам по памет.
Артур може да пусне снимка - жокер - 8 май 2016 година.
Също за протокола - намирам откриването на тази тема за преждевременно - през декември 2020 участник в сий уважаван форум ме информира неофициално, че възамерява през пролетта на 2021 (след пенсионирането си) отново да актуализира въпроса - намерено е сериозно съдействие, можело да се осъществи.
За сведение на любопитните - повече от 20 години в София има подобен "паметник", поставен от Мати Болгари - една отсечена морена в градинката срещу университета, запуснат.
Идеята във форума-майка беше на бай Сократ, изненадващо получи подкрепа и нещата се задвижиха. Бяха проведени срещи с Петър Диков, с чиновници от ДАГ, даже бе дадена пресконференция в БТА - Пепи, като участник може и да сподели, ако иска. Ако някой пази, може да пусне и записа от тубата, интересно беше.
За съжаление някои хора се дръпнаха, до голяма степен "повлияни" от г.жа Башева.
По същото време излезна от печат и книгата на полк. Д. Руменин, военен историк, специализиран в история на българската авиация. Говорих лично с него, прие да се срещне с някои от инициаторите, Пепи и летеца могат отново да споделят за срещата - посетиха го в кюстендилското село, където живееше. Дано все още да е жив, тогава беше на 80+ години.
Отлеждаха се редица места - например балюстрадата по бул. Руски от Природоноучния музей чак до ъгъла срещу бившия мавзолей, градинката (триъгълника) срещу ЦДНА и други.
Не помня кой предложи (мисля, че от общината или Вили Лилков) но беше получено разрешение паметникът да бъде в градинката покрай ул. "Московска", срещу института по тракология (космическите изследвания са на друго място).
Действително, от небезизвестния Хомо Еректус ака зеленият седесар Владимир Сотиров, беше предложен входът на едно бомбоубежище на ул. Дякон Игнатий (с поставяне пречупена бомба на него), което така и остана.
Моля уважаемата 67 да отдели малко време, да се разрови в архива си и да пусне линкове към сайта, както и към някои други исторически документи, събрани по онова време.
Толкоз.