Такааааа! На 12 попаднах в местната бърза помощ, на върх Свети Валентин ме накълцаха на дребно по спешност, но откак ми е минала упойката, съм по-зла от нормално. Днес за пръв път се добрах до компа си, и преди да продължа, обяснявам за пресата: при мен упойките работят извънредно зле на физическо ниво. Горкият анестезиолог в чудо се видя за три дни. Да не говорим, че морфина ми се разваля характера капитално!
Идвам си тук в кръчмата с надеждата да ви се порадвам и какво да видя! Детската градина си иска играчките! И така си ги иска, че имам странно чувство, че онази анестезия още не ми е минала и тези цветни изжививяния са оттам! Обаче отварям други страници и там какво виждам, няма ми я анестезията!
Затова докато ми мине, а според докторите това ще е достатъчно дълъг процес, ще считам за терапевтично уважение към моето лично психическо здраве преминаването към шрифт стандартен, неоцветен и непреоразмерен. Към болд и италик се отнасям добре.
Иначе, понеже както 67-и справедливо отбеляза, операцията не е била на мозъка ми, а на друго място, все още мога да си държа модераторския парцал в ръка и ще го използвам за модериране на всякакви допълнителни шрифтови либертинства. Понеже все пак докторите и сестричките имат предимство в общуването, а и аз още спя повече от нормално, няма да е всеки час, но обещавам да забърсвам!
Това изяснява ли въпроса за къде са емотиконите, шрифтовете и здравия разум или има нужда от още обяснения?
