Хайде сега троцкизъми! ;DТроцки е утопист като Маркс и Енгелс.
Ленин беше като тях, особено в "Държавата и революцията".
Но понеже все пак беше най умен от всички, следвайки логиката на икономиката, въведе НЕП въпреки съпротивата на останалите.
Останалите от политбюро така и не го разбраха и веднага след смърта му ликвидираха НЕП.
Китай сега успешно използва неговия опит и даже обявяват публично, че следват Ленин.
Сталин се пробва да следва част от утопиите, но възловите за социализма утопии на Маркс и Енгелс формулирани от Ленин в "Държавата и революцията" са неизпълними на практика. Затова са и утопии.
Задаваш правилен въпрос:
Къде отива добавената стойност?Ами при капиталиста естествено, който в случая е държавата.
СССР беше нагледен пример за това.
Няма никакъв зъл умисъл, просто социализмът на Маркс и Енгелс е утопия неприложима на практика.
Както вече казах, неизпълними са важни детайли, отбелязани от Ленин в "Държавата и революцията" за да има социализъм на практика.
Тоест социализмът в СССР не беше този от теорията на Маркс и Енгелс.
Тази теория за социализма е неизпълнима на практика утопия.
Докато държавният капитализъм се реализира съвсем лесно.
Има си всички елементи на капитализма, без частните капиталисти и произтичащите от тях взаимоотношения.
Капиталистът беше само един - държавата.
Енгелс достатъчно ясно е формулирал какво представлява държавният капитализъм за да имаме някакви съмнения.
А глупостта се обяснява просто, когато си спомним, че идеологията беше превърната буквално в религия, особено в последните години на социализма. По скоро си беше демагогия. Даже се бъзикаха с нас като ни обявяваха дати за влизането в комунизма.
Маркс и Енгелс предвидиха всичко за технологичния прогрес.
Във „Фрагмент върху машините” Маркс си представя икономика, в която основната роля на машините е да произвеждат, а на хората – да ги надзирават. В такава икономика основната производителна сила ще бъде информацията. Производителната мощ на такива машини, както и на автоматичната предачна машина няма да зависи от количеството труд, вложен в производството им, а от състоянието на общественото знание. Организацията и знанието, с други думи, имат по-голям принос към производителната сила от труда, вложен в машината.
Като се има предвид какво е марксизмът – теория за експлоатацията, основана на кражбата на работно време (присвояване на принадената стойност – б.р.), това е революционно твърдение. Маркс смята, че след като знанието е станало само по себе си производителна сила, големият въпрос не е “заплати срещу печалби”, а кой контролира това, което Маркс нарича „сила на знанието”.
Краят на капитализма, Пол Мейсън, "Гардиън"
https://economix.bg/postcapitalism-end-of-capitalismМаркс и Енгелс не предвидиха и нямаше как да предвидят, че генетично заложените в човека инстинкти, наследени от общите му прадеди с маймуните, изискват йерархия в отношенията, което прави идеите им утопични.
Да, след време сигурно няма да се налага да се работи за нещата от първа необходимост. Но само толкова. Може да си разменяме безплатни неща, особено ако не можем да ги продадем. Но само толкова.
И както правилно отбелязва ddantgwyn, информацията не е толкова свободна и достъпна колкото изглежда на пръв поглед.
Да не говорим за стратегически важната информация.
И за в бъдеще ще е решаващо кой контролира това, което Маркс нарича „сила на знанието”. Особено на недостъпното за широките маси, стратегически важно ново знание. За което широката публика често дори не подозира, че съществува.